Едно куче

Този път ще бъда кратка.
Толкова съм възмутена, че ако трябва да изразя цялото си, ама цялото си възмущение статията ще заприлича на роман.
От години се опитвам с мир и любов да променя хорските предразсъдъци за това колко били опасни кучетата. Но вече искам да нашамаря някого. И все пак след тежка въздишка реших отново да кажа - кучетата не са опасни, ако знаете как да общувате с тях, просто е, всеки може да го постигне и почти на всеки ще влезе от полза. С омраза и насилие нищо не се печели. Може би трябва да напиша една статия за всяка ситуация с куче какво е препоръчително да се прави, но това друг път.
Скоро бях добавена в групата с абстрактно фалшиво име "Предизвикателството да гледаш дете в община Трявна" или нещо подобно. Аз не съм майка, но като държат да съм там приех. И какво се оказа....ето тук идва развръзката, читателю, групата само описва колко били опасни кучетата, снимки и измишльотини кое кого нахапало. Откъде знам, че са измишльоти ли? Защото всичко е по схема за убиването на животинките... от години. Незаконна, замесени са институции, които ако спомена, ще ми бъде отрязан достъпа до тях.
И съответната страница се поддържа или от замесени или от манипулирани, но да снимаш спокойно и едва ли не усмихнато куче и да пишеш после колко е опасно и кого пред теб е нахапало е най-малкото несериозно. Защо за бога, очевидецо, не снима докато кучето хапеше, как всички набедени за агресивни кучета нямат нито една озъбена снимка? Мистерия, нали? Направо загадка!
Ето един конкретен случай за един "звяр", за когото ме предупредиха многократно. Това куче лае всеки минувач, хвърля се по вратата, а бе страшна рал'та ка'ам ти, много е опасно, не минавай по тротоара край него, плаши и децата (винаги трябва да са намесени и деца, за стане моралът драматичен) и все от този род. Реших наистина да не безпокоя животинката, защото много дворни кучета са дразнени от външни "лица" и почват наистина да се дразнят от всеки, а бе едно голямо дразнене се получава общо взето. Но точно там си чаках винаги таксито след работа...и така ден след ден, след ден, след ден. Аз чакам, кучето ме залайва, като му писне и се оттегля, а аз все му говорих спокойно и миличко, след няколко пъти му дадох да подуши ръката ми, после почнах да го галя по лапите като ги подпре на вратата, докато накрая не се сприятелихме. Сега дори и месец да не мина от там пак ме познава като мина край него. Но все още като кажа къде работя ме предупреждават за "опасното куче".

Вече сме приятели, но винаги следя настроението му, като се появи друг човек, обикновено залайва, дръпвам си ръката, докато отмине.

И после повтаряме същата процедура "Спокойно миличко", давам му да ми подуши ръката и пак почваме да се галим.

Можеш да общуваш с всяко куче, но за всяко отделно отношението е индивидуално.

И единствените охапвания да са от този сорт, безобидни и по време на игри.

Защото в душата на всяко куче е заложено да обича <3

Нов пост на стената

Всички във фейсбук споделят различни картинки и снимки, придружени от някоя мисъл. На мен, обаче ми се прииска да запомня някои от тях, толкова ме впечатляваха. Но запаметявайки ги на лаптопа си, просто заемаха място в някоя папка. А имаше такива, които си заслужават да се препрочитат всеки ден. Мисли, ценни за живота, които трябва да си набие човек в главата. И понеже аз винаги съм била с мислене "out of the box" реших, че мястото им е на стените в стаята ми. И така от дълго време взимам химикала и увековечавам (до следващото боядисване) нещо, което си заслужава да ми попадне пред погледа всеки ден.

Но днес попаднах на нещо доста странно.

Привлече вниманието ми, като нещо, което не се казва обикновено. Реших, обаче да не "поствам" на стената си това. Че на какво щеше да ме научи, как щеше да ми помогне. Но ме накара да се замисля, няколко пъти днес. Първо разсъждавах от гледна точна на потърпевша - ами да, те някои дори не разбират, че съм пренебрегнала себе си заради тях, камо ли благодарности да очаквам. И какво сега да спра да пренебрегвам себе си ли? Може би...но си знаех, че това влиза в листата - "Неща, който ТРЯБВА да направя, за да оцелявам, но все още не съм достатъчно хладнокръвна кучка, за да го направя." После ми просветна и реших да погледна по-далеч от носа си и че трябваше да се замисля за хората, които са пренебрегвали себе си заради мен. И поне веднъж да опровергая тази изпълнена със смисъл мисъл. Затова, ....искам да БЛАГОДАРЯ! Ще благодаря лично на всички, за които знам, че са го правили.

Благодаря и на всички, които са го направили, дори и без да съм разбрала, за тях е тази статия...да знаят, че им благодаря, независимо кога и за какво и колко им е коствало това!

Един прекрасен снежен ден

Има едно момиче....с блог. Това момиче отдавна си мислеше как го беше позабравила, все едно нямаше какво да изрази от себе си...все едно, но изобщо не беше така.
Тази нощ се събуди, защото кучетата й се разлаеха, стана да ги усмири и видя, че е започнало да вали сняг, каза си  "Аргггггххх, след няколко часа трябва да излизам да се мокря уффффф." Но приятелят й вечерта я беше обсипал с обещания как ще стане с нея и ще правят всичко заедно цяяял ден, къде щели да ходят, как щял да й помага да се грижи за кученцата и котенцата й и други прекрасни обещания, която тя се радваше да чуе. И когато алармата звънна...на нея не й се ставаше...ами как ли, с онази мокротия на вън, какво я чакаше само, нейният приятел също не изяви желание за ставане, каза поне още 20-30 минутки ,а и тя сънуваше как си е намерила нова работа и някакъв секси пичага я сваля, реши да подремне за още 5 минути...хем да види какво ще стане с въпросния колега... и така 5 пъти. След половин час спиране на алармата, реши да се надигне. Опита се да събуди и поспаливото си гадже, но той помоли за още 20-30 минути....а това й беше болезнено познато. Започна да го моли, да го уговаря, да му се цупи и какво ли още не, но той я отряза тотално...горката, беше изгубила цели 30 секунди. Облече всичко, което успя - около 3-4 блузи, шал, шапка, ръкавици, чорапи, терлици, гети, взе едно яке, можещо да побере Любо Ганев и излезе да посрещтне ужасното..........оооооооооооо прекрасно предизвикателство на снежния нежен ден! Още преди да си помисли колко е гадно, тя разбра, усети колко е прекрасен този сняг, разскача се из двора като хлапе, ама скачаше като на батут, усмивката й цъфна като след половин литър манагуа и взе направената снощи храна за кучетата си, щом им видя сладките игриви муцунки и снежни гръбчета им се зарадва още повече, нахрани ги (тези, който бяха в този двор), нагушка ги или по-скоро намачка ги и с усмивка тръгна да търси греблото да изчисти снега от двора, а като не го намери се хвана с лопата...покажи на тия хора, как го мяташ тоя сняг, леле колко забавно беше, искаше да мине по всички къщи и да каже на всички какви са загубеняци да стоят вътре. Всички щяха да се състезават кой първи ще напише във фейсбука си "Честит първи сняг", а тя бързаше първа да му се наслади. Леле колко въодушевена беше, имаше толкова много енергия и то след толкова малко сън. Счупеният й крак, вероятно я болеше в този студ, но тя изобщо не го отрази, явно и на него му е писнало да хленчи и след малко сам се отказа. Осъзна, че не й трябва мъж да й върши тежката работа, тя сама си се справяше зашеметяващо, после малко се сепна да не си изгуби женствеността и да стане мъжкарана, но се успокои като взе решение за хелоуин да се премени като мръсница. Реши да направи нов опит да събуди boyfriend-a си, за да споделят радостта, но след като той отказа да стане, дори и когато тя му сложи сняг в пазвата....се замисли, че май си има girlfriend,  но й беше все тая, ами този сняяяяяяяяяяг. Побърза да обуе, така или иначе големите й зимни ботуши и да хваща баира...буквално, нагоре по баира бяха останалите й животинки, както и много дръвчета, които чакаха да ги отръска от снега, той беше мокър, а си валеше хич да не е. Това беше още по-голям купон - дум с дългия кол, дум снега върху главата й...леле само като си помислеше толкова бързаше да тръгне. Планът беше ясен - хранене на животни, мачкане на животни, тръскане на дръвчета и накрая юпииии снежна разходка с градинските й кучета, после с Бъдни и накрая с първите нахранени герои, имаше ангажимент...да ходи да преподава английски, но...определено ще бъде отложен, едва ли някой можеше да я примами да пренебрегне планът й за щастие. Само как щеше да се измори и сигурно няколко пъти попребие...тя си е такава, нищо й няма. Но просто енергията в нея щеше да се взриви, ако не я изразходи, реши да отдели 10-15 минути да пише малко в блога си и вече треперейки от нетърпение тръгна, реши да довърши по-късно, когато се чувства прекрасно разглобена и иска да си полегне. Тръгна с онази гигантска усмивка на срещата си с прекрасния тихо-сипещ се първи сняг, който не галеше бузките й, защото си беше облякла гащеризона.

........

Снегът беше толкова бял, че чак на места синееше, малкото останали дървета в гората имаха красиви бели калпачета, невероятна природа! Преспите вече бяха над коляното й, а по пътя към градината никой не беше минавал. Тя пусна всички кучета да тичат спокойно без да се притеснява, че някой ще се появи, а те като почнаха да дивеят, да се заравят в преспите, да бягат и да се завръщат, докато тя чистеше дръвчетата забили клони в снега, все още с онази щастлива усмивка с вече леко посинели устни. Останалата енергия беше изразходена в игри с кучетата, снегът продължаваше за вали, а щастието ставаше все по-голямо. Кученцата бяха подсушени и настанени в къщичките си. По път към вкъщи й липсваха само ските. Като се прибра разходи и дивя с останалите кученца, и мокра, ама подгизнала до кости, реши да си направи 2 часа почивка, и да продължи деня в същия дух, докато стане прекалено тъмно. Прекрасна умора, от кога само я очакваше...

И те заслужават щастие

Пет прекрасни кученца търсиха новите си стопани.

Малката Текила

Глезанчо Джони

Джак, обичащия прегръдки

Добричката Марина

Плезла Сузи

За един ден се намериха кандидати за Джак, Джони и Текила. Но за жалост и тримата се отказаха. Отново продължихме с търсенето. За радост някои от тях грабнаха сърцата на хората.

Джак отиде да живее на Къпиновския манастир при чичо Петър....

....с който очевидно се харесаха.

Но за жалост като му се обадих след една седмица да питам как е момчето, той ми съобщи, че някакви цигани го били откраднали, защото били ловджии, а Джак е с мама гонче... 

Сладичката ми Марина отиде при това момче на село близо до Трявна, където ще е пусната да тичка по двора, момчето ме зарадва, че е свикнала бързо с обстановката и е щастлива там.

Дребчото Сузи реших да остава в голямото ни кучешко и котешко семейство.

Любов и щастие в нов дом търсят все още Джони и Текила на 4 месеца са, имат ваксини, паспорти, редовно обезпаразитявани, свикнали са да се возят в кола, сега са около 10кг, ще станат около 20, късокосмести, разбират се перфектно с други кучета, котета и хора, даряват страпно много любов, само търсят кого да обичкат и те да бъдат щастливи и обичани. Моля ви, помогнете ми да им намерим дом.

И те заслужават щастие!

Семейството ни е голямо сега сме с 16 кученца и  7 котета, 1 зайче, 1 костенурка, 11 кокошчици, 2 кошера с пчелички.

Бих задържала всички, ако имах възможност да ги гледам. Но успявам да заделям единствено пари за храна и лекарства. Събирам пари за кастрации като продавам бижута https://www.facebook.com/charliehandmadepolymerclayjewellery?fref=ts , но все още се възстановявам от тежко счупване на крака и не мога да ги разхождам, от всичките 16 спешно искам да задомя Джони и Текила, понеже още са малки, от останалите 12 търся дом на 5, но те вече са на по една година, за тях ще направя нова статия, само да успеят тези красиви дечица да грабнат нечие сърце <3

Ако някой проявява интерес може да се обади на телефон 0899 51 36 24, или фейсбук https://www.facebook.com/elvina.pencheva. Кученцата са в Трявна, но могат да бъдат транспортирани до всеки един град.

Малко hate към чалгата

Хората определено се променят!
Ето, аз например, като студентка в името на компанията ходих на чалгарийници, но сега само като се спомене името на мъжки цигани с цици, които "пеят" все едно им ръчкат нещо в отделителната система или няк'ви селски пръчки веднага спирам известията от този човек или спирам да чета статистика на гугъл, или новина, или каквото и да е.
А как съм отвикнала дори само мутрите им им да видя. Мъжете едни с неуточнена сексуалност - хем пеят за жени (поне така беше преди 2-3 години), хем се държат като педали....хммм мачо-педали може би! А жените...леле....ЛЕЛЕ! Няма ли кой да им каже на бедните, че хората са запознати с женската анатомия, няма нужда да ходят на "концерти" само по два колана. Ама то каквито текстовете, такива и изпълнителките им. А този грим, сигурно после с лъжица си го махат. За един месец ще се напълни една кофа с фон дьо тен!!! А за дрехите, явно следват примера на сврачките "Да е лъскавичко", то и циганките все с лъскавичко, защо ли така се намират общи черти - загадка! В Трявна може да липсват много неща, които ги има в големите градове, но едно от тях за огромна радост е залепените навсякъде плакати с чалга мотив. Сега като отида във Варна и видя такъв се извръщам, все едно гледам размазано лайно на стената. Но стига съм ръсила обратното на обич...все пак да не се поддавам толкова, че ще премина от Тъмната страна!

Сърдете ми се колко' си щете, не ме кефи тази помия. Няма как да го крия. Но за мен е важно как се държи човек с мен, а не какво слуша, с какво се храни, как се облича, дали се гримира (важи и за момчета и момичета), как говори, какво минало има, колко пари има и другите черти, които откаченото ни общество е наложило. Идеята ми е, че не обиждам, приятелите ми, които слушат споменатата по-горе помия, а ги приемам за приятели, въпреки това.

Стой на поста

    Най се кефя, когато кофти лелки възроптават мое мнение по отношение на времето на Социализма. С нафталираните си снимки тръгнали да ми се зъбят и да ми обясняват, че не мога да правя изказвания, защото не съм живяла в това време. Те знаели как е, аз - чушки. Хмм... Хммммм... Дълбокомислието на дами запазили прическите си от 70-те до днес, заслужава да бъде отразено, но нека не забравяме и господата, който все още пускат соц-шеги или казват -  "ако този виц го беше разказала по Бай Тошово време, щяха да те арестуват". И така, ако следваме елементарна логика (знам, че не е за всеки, особено, ако са ти промивали мозъка и са успели) значи всеки може да се изказва за времето, което е живял. Така излиза, че аз мога да се включа единствено в интервала от '88-ма до днес, но там идва друго, за Жан Виденов също дума не мога да обелвам, защото съм била дете и нищо не съм разбирала, а за събития от '89 не ща и да отварям темата...или защо пък не. Имам интересна история и от там. На 10-ти ноември при свалянето на Тодор Живков, родителите ми са били едни от тези, които са се радвали на събитието, когато са го съобщили по новините, те са се хванали за ръце и започнали да танцуват, аз съм била там и съм решила да вляза в атмосферата на стаята и съм хвалана плюшеният ми котарак Еркюл (тогава мой ръст), казала съм "Коте, гуш" и съм започнала да танцувам с него! Ето, изказах се, съдете ме сега. Отклоних се малко, нека се върнем към онази логика...елементарната. Да кажем, че се считам за разбираща времето си от 15 годишна, да не казвам 20, че ще е прекалено, Мога да коментирам Бойко и Станишев. Супер! Има какво да се каже за тях. Толкова за мен. По онази логика на мрънкалата, намиращи кусури, искам да се изясним - принципни хора очевидно, едва ли не вече е въпрос на уважение и чест за тези изказвания. Ето какво имам да им кажа - аз ще продължавам да се изказвам подходящо или не, където искам, защото аз казвам каквото мисля и мисля каквото казвам ("Say what you mean, mean what you say. Now, if everybody followed that rule, there'd be a lot less trouble." -- Bob Cody. from: Interstate 60), не откривам аз топлата вода. Но нека, вие, уважаеми госпожи и господа, нетолерантно неотчитащи промените във времето не обелвайте и дума за Левски и Ботев, за ужасните 500 години, заради който още позволяваме да бъдем тъпкани, нито пък за Симеон Велики, Крум или камо ли за Аспарух. Дума да не съм чула за Сухия режим в САЩ или Първата световна война. Вазов, Вапцаров, Гео Милев, нека бъдат споменавани и предизвикващи възхищение от съвременниците им (които очевидно не сте вие, освен, ако нямате някоя дълголетна тайна съставка за споделяне) и от тези, в чиито сърца живеят, които ЗНАЯТ и ОБИЧАТ всяко парченце от историята на България. Аз няма да се променя, не искам. Знам какво искам от този живот и знам каква е мисията ми на Земята, определено това вдъхва много смисъл в съществуването ми, дава ми собствена подкрепа, когато не я получавам от другаде и ме кара да държа юздите на този вихрогонен живот здраво. Затова и заради други по-маловажни причини не бих се променила, не карам никого да харесва всичко, което казвам...да не би аз да харесвам всички чужди изказвания. Но щом някой иска нещо от друг, нека сам да го постигне първо. Щом смятате, че компетентността се изразява единствено от какво си преживял през дадено време, добре, никого няма да обеждавам, че греши, щом за себе си е прав. Но за да има тежест контрата ви, трябва и вие да си спазвате ограниченията, които поставяте. Ако ви удобно, бъдете учтиви и ги предложете на други ЧАК тогава.
    Благодаря за вниманието! :)

Поне обогатих биографията :)

Готината версия, която настоявам да се приема за официална

Както си карах Джони из едни планински каньони и правих страшни лупинги и други невероятни трикове на една и две гуми, забелязах зайче в беда - три огромни динозавъра се втурнаха да го ядат, аз обаче минах ловко между краката на първия, карах на задна гума по гръбнака да втория и грабнах зайо секунда преди третият да го изяде, минах през отворената му уста и счупих единият му зъб със степенката на Джони. Скрих зайо в хралупка и избягах от динотата. Продължих с номерата - ах, как ги умея, но малко се надцених и без да знам, че динозавърския дъх имал действие на опиат със закъснител, скокнах от една 30 метрова скала с колелото (нещо по принцип рутинно), но точно тогава ме "хвана" драхуаната и се изпльосках на скалите и счупих крачуни.
---------------------------------------------------------------------------------------------------------
Скучната версия, която се води реалност

6-ти ноември 2013г. на вид поредния обикновен ден...дори и не съм подозирала, че ще отбележа нещо от него в блога си :) Станах... късно, закъсняваща за работа, видях, че нашите са нахранили животните вместо мен (благодаря им), забелязах също, че нямам време за моя закуска, което в последствие се оказа голям плюс. Качих се на Джони и тръгнахме към работа. Карам си по същия път със същата скорост и когато наближавам завоя, в който от Бенсковски преминавам на Индустриална, виждам, че от към Украйна идва кафява лека кола и няма да мина пред нея затова намалявам да изчакам и да си използвам инерцията после, но тя минава покрай мен и аз продължавам надолу и (описаното с подчертан шрифт се случва в рамките на 3 секунди) завивайки по острия 90 градусов завой виждам, че от долу идва редица от 3 коли, първата, бяла лада нива (или нещо подобно) ще завива нагоре към мен и от Украйна се задава още един, не се случва за пръв път да се разминавам с повече коли там, но този въпросния белия реши да сече завоя и рязко влезе в насрещното платно на 5-6 м от мен, между него и тротоара имаше около метър разстояние, нямаше как да мина между него и тротоара и да успея да завия, а ако не вземех веднага завоя щях да се ударя или в някой от редицата след него или от идващият от Украйна, не ми остана нищо друго освен да се свия максимално до тротоара и да натисна спирачка (дам, една беше - задната) с всичка сила, задната гума се извъртя на ляво, как не отидох под нечии гуми, така и не разбрах, усетих, че ще падна, но съм падала така хиляди пъти, затова не съм предприемала скачания или други неща, а и скоростта на падане не беше бавна...но явно с дясното ми миличко сладичко краченце съм стъпила с цялата си тежест и ускорение на асфалта, счупила съм красивата си чочина кост на подбедрицата, но колелото продължи да се усуква, което усука и вече счупеното ми краче горкичко и се получи доста грозна гледка, подух се за секунди. Болката беше нетърпима, не можех да мръдна, всички коли ме подминаха, какво ли са си казали "пф, поредната неграмотна колоездачка". 3-4 минути стоях на пътя и не знаех какво да правя, да долазя ли до тротоара, но ми изглеждаше по-лесно покоряването за Еверест, да се обадя по телефона, но на кого?!?!? Бърза помощ, такси, на някой близък, на шефката........докато се чудих какво стана и какво да правя се появи един добър човечец, който ме пренесе на тротоара, докара и Джони (той поне остана невредим милия) и ме пита как съм, какво стана,  да ме закара ли някъде, да се обади ли на някого. Но аз му казах, че няма нужда и му благодарих, че е истински добър човек. Като че ли свикнах с идеята, че ще ме боли, но трябва  да направя нещо, взех се в ръце и се обадих на баща ми да дойде да прибере Джони, извиках любимият ми таксиджия ever - чичо Веско и се обадих на шефката Гинка, че няма да ходя на работа, казах й защо, а тя след като изпсува типично по Жълтешки няколко пъти ме пита за една поръчка, не съм й я била издиктувала, както по-късно през деня се оказа, че тя греши...точният момент оцелва винаги, признавам я! Както и да е. Качих се в таксито охкайки и чичо Веско ми каза даже, че е имал поръчка другаде, но е хвърлил всичко и е дошъл за мен...колко е добричък! Помогна им да сляза и да отида до вратата на Спешна помощ и ме приеха. И там изненада - Герито. Когато не работи в Спешна помощ е в парфюмерията срещу моя магазин и от там сме приятелки. Доста присърце прие случая ми, а аз се поуспокоих, че имам вътрешен човек :) Назначиха ми снимка и ме сложиха в количка и зачакахме пред рентгена. Разказах й какво е станало и само повратях - само е усукано, няма начин да е счупено...няма начин, ама дръжки. Тънката кост на подбедрицата е счупена и усукана - nice! Заведоха ме в ортопедия, казаха ми, че имам голям късмет - днес имало и хирурзи и анестезиолози и а-у там всякакви необходими, а по принцип за случаи като моя пращат пациентите в Габрово. Казах си до тук с вътрешният човек, а то се оказа, че аз съм направо вип пациент :) познавам една от сестрите там - Ренета, въпреки че не беше на смяна старшата сестра се сети за мен и на всеки доктор или сестра казваше - това на нашето Рени приятелка. И така заведоха ме в една стая да се подготвя за операцията. Това беше най-трудното сваляне на дънки в историята за сваляне на дънки по света, но са нови, хубави и здрави :D О, чудо! Казаха ми, че ще ми сложат пълна упойка, защото усукването е много стабилно и ще рева като див звяр, ако съм само с местна....само това ми трябваше да чуя. Както бях запазила самообладание до сега се сетих за един съсед, който не се събуди от упойката и като изпадна в якия депрес...викам си дай да се обадя на мама и на Тишо да се сбогувам, мале кой ще ми гледа кучетата и като рукнаха онея сълзи, сестрата ме успокоява там ама....без ефект. Отидох в операционната вързаха ми ръцете с каиши - викам си е туй то, тука стана страшно. Питаха ме - усещаш ли да те хваща упойката, казах не и следващото, което помня е, че се събудих в стаята :D дойде сестрата и ми каза, че много съм бесняла, вика ми - счупеният крак го държа, ама със здравия толкова много рита и го мятка, едвам го удържах... Викам си леле, буйствала съм, а!?! От там нататък вече не е интересно, малко труден пациент бях, но нали съм овне, как да не съм вироглаво! Но си беше типичния болничен престой, дори вип статуса ми продължи и с нощната смяна, където сестрата се оказа съученичка на майка ми. Дойдоха няколко приятели на посещение, аз на никого не се обадих специално да се похваля, но те разбрали случайно и едното момиче Марина, толкова навътре прие всичко, че чак като се прибрала се е обадила на нейн познат полицай и на другия ден дойдоха да ме разпитват. Аз до тогава изобщо не съм се и сещатала, че трябва да потърся полиция....смятай! Двамата полицаи бяха много любезни, но ми обясниха, че едва ли ще го намерят, защото са минали повече от 24 часа, ако съм се била обадила веднага щели да пуснат коли и да го намерят, но с толкова малко инфо и на другия ден, едва ли не трябва сам да си признае, за да го хванат. Но няма значка дали вярваш в бог или съдба или космически сили, но ще му върне, така че не се тревожа, че ще остане несправедливост.
Големия ми проблем сега с шефовете ми, който все минават метър и се правят на тарикати. Но там е дълго, кратката версия - не работете в Максинвест - представители на Ролпласт и за бога братя не купувайте от тях!!!