Да му подам ръка и лош за мене час

Колкото и да се е вкиснал човек, една добра новина, един мил жест, нещо на пръв поглед незначително, поднесено в точния момент би могло да оправи цялата каша. Както казва Цвета Зафирова - "Една лъжичка катран разваля целия мед". Но една прашинка щастие може да оправи всичко. Дали Сиска ще ми подари цветенце, когато съм се скарала с някого преди малко. Дали Марина ще ме развесели с луди изрази, когато чакам пред лекарски кабинет. Дали някое от моите косматковци ще ми покаже цялата любов на света, за да забравя, колко злоба съм видяла в хората. Дали ще покарам колелoTo, когато не ми се слиза пeшa. Дали ще видя красива гледка, която ще ме накара да се усмихна, когато всичко върви към провал. Дали ще се разплача на някой чувствен филм или песен, за да ми помогне да излея всичката мъка, събирана в мен, да ме разтовари от тежестта и да успея да заспя. Дали просто ще видя някое сладко котенце заспало в смешна поза или някое сладко кученце, което иска да се разходи с мен, след като съм била изоставена от приятелите ми. Дали някой ще ми позволи да му помогна, когато се чувствам безполезна. Без значение от ситуацията всичко може толкова простичко да се нареди. :) И просто да заспя с УсМивка и с мисълта за цветя и топлина.

Всеки има кофти дни. По-кофти е, когато са вечери!

Когато животът те подхлъзне можеш да се успокоих и да преживееш лошото със самоконтрол или можеш да направиш друго...по-лесно, по-разтоварващо, определено по-здравословно, по-освежаващо и ободряващо, по-удовлетворяващо. Казват, че има два пътя, по който човек може да поеме - лесен и правилен, не мисля, че са прави. Трябва да избереш пътят, правилен за теб и да направиш пътуването си лесно. Затова за себе си избира да направя "другото" :) Мисля да ритна този "живот" в топките, да му забия най-силният шамар в света, по-силен и от тези, който Маршал бие на Барни, да го хвана за главата и да го заблъскам в тротоара, докато го захапе, да скоча върху него с всичка сила и да му пръсна черепа. Да, това бих направила. Не съм почитателка на насилието. Това е метафорично, но действията ми биха били базирани точно на това описание. Да, може да си го върне, но тогава аз ще си го върна пак, да видим кой кого. Но може и да се откаже, знам ли. Във всеки случай няма да стоя с кръстени ръце и да се примирявам със съдбата си. И все пак...това е моят живот, обичам го, живея го, всяка сутрин се събуждам с желание за живот! Но що за гадно копеле би развалило цялата идея като вгорчи сам себе си и пак аз обирам пешкира, че животът ми се е горчив. Стига бе! Честно ли?! Да не се ядосвам, а? Да постигна вътрешен мир и да съм над нещата. За жалост ми пука. И ще си живея живота както си искам, а не както той реши. То пък един живот. В крайна сметка, аз ще знам, че ще има негативни моменти, но и той нека осъзнае, че ще се боря със зъби и нокти. Защото има за кого да живея, има за кого да се боря! За себе си! За да постигам целите си, за да помогам на тези, които да обичам, да стигна до там, където искам и мисля, че знам кой ще ме закара. Не искам да имам пречки по пътя и затова няма и да ги предизвиквам, но от сега знам, че все някой ще развали купона. Затова нека е ясно "Майната ви гнусари, ще намеря начин да се спрява с вас! И той ще бъде правилен и лесен!" Та това ми е посланието към живота, вселената, съдбата и там всеки както нарича причините да ни се случват нещата. Обичам живота, повече от всичко, но все пак аз съм с българска кръв, каквато е текла във вените на Аспарух, Крум, Симеон Велики, Левски, Ботев, Бенковски! Не се предадоха до край, няма да се предам и аз!
От мен толкова, аз отивам да си живея живота, както си искам!