Озовах се аз в една такава ситуация, че почнах шантави въпроси да си задавам. Но от обстоятелствата не можеш да се отървеш, нито да ги контролираш. Гледай ти как се объркват нещата, "залитнеш от мъка и стъпиш в погрешност на гнило" ( "Песен за човека", Н. Вапцаров). Опитвам се да сътворя нещо по-специално за някой важен за мен човек и с радост се старая и за най-малката подробност, която той едва ли дори ще забележе, но все пак го правя, защото за мен е важно, защото съм такава...просто съм такава. И в крайна сметка какво става старание, старание, влагане на усилия и чувства, но по някога се получава такс, че в определен момент попада човек под ножа, както се случи и при мен. Раната не беше дълбока и успях да оцелея, но още не е заздравяла и по всеки ден усещам лека болка, която само да ми напомня, че още я има. Има я и ме дразни! Но в крайна сметка така се случва в живота. Ама за това и да се ядосвам сега :) След всичко преживяно виждам всъщност, че съм цялата в синини. От къде са? От кога са? Толква съм била завладяна от друга действителност, че едва когато нещо вече се е случило и е отминало виждам последствията от него, дори без да усещам болка - нито в началото, нито сега.
Но по-голямата болка, която всъщност искам да знам кога най-сетне ще спре, се появи след една запомняща се нощ (колко необичано). Беше си ми толкова студено и самотно, имах нужда да усетя топлина и да се отпусна, забравяйки ежедневните тревоги. И след цял студен, самотен ден, най-сетне усетих топлина. Но явно отново съм се доверила прекалено много и съм очаквала някой, който е от желязо да се грижи за мен. И тогава дойде поражението и го усетих с цялата му сила. За това, че търсих повече близост се опарих. Не, направо се изгорих и то толкова много, че забравих за всички минали рани и синини, сега те бяха само част от фона. Толкова силна болка неугасваща часове наред, едвам сдържайки сълзите си успях да я изтърпя. Но тя не спря, не ме остави да забравя за нея, просто намаля, но толкова ме ограничава и контролира. Тя решева какво мога да правя и как, къде мога да ходя и за колко. Все с нея трябва да се съобразявам... Поражен е голям участък от мен, а това не минава бавно, виждам как се е превърнала част от мен в лилаво-черно петно, което само ми напомня за изминалата нощ.
