Най се кефя, когато кофти лелки възроптават мое мнение по отношение на времето на Социализма. С нафталираните си снимки тръгнали да ми се зъбят и да ми обясняват, че не мога да правя изказвания, защото не съм живяла в това време. Те знаели как е, аз - чушки. Хмм... Хммммм... Дълбокомислието на дами запазили прическите си от 70-те до днес, заслужава да бъде отразено, но нека не забравяме и господата, който все още пускат соц-шеги или казват - "ако този виц го беше разказала по Бай Тошово време, щяха да те арестуват". И така, ако следваме елементарна логика (знам, че не е за всеки, особено, ако са ти промивали мозъка и са успели) значи всеки може да се изказва за времето, което е живял. Така излиза, че аз мога да се включа единствено в интервала от '88-ма до днес, но там идва друго, за Жан Виденов също дума не мога да обелвам, защото съм била дете и нищо не съм разбирала, а за събития от '89 не ща и да отварям темата...или защо пък не. Имам интересна история и от там. На 10-ти ноември при свалянето на Тодор Живков, родителите ми са били едни от тези, които са се радвали на събитието, когато са го съобщили по новините, те са се хванали за ръце и започнали да танцуват, аз съм била там и съм решила да вляза в атмосферата на стаята и съм хвалана плюшеният ми котарак Еркюл (тогава мой ръст), казала съм "Коте, гуш" и съм започнала да танцувам с него! Ето, изказах се, съдете ме сега. Отклоних се малко, нека се върнем към онази логика...елементарната. Да кажем, че се считам за разбираща времето си от 15 годишна, да не казвам 20, че ще е прекалено, Мога да коментирам Бойко и Станишев. Супер! Има какво да се каже за тях. Толкова за мен. По онази логика на мрънкалата, намиращи кусури, искам да се изясним - принципни хора очевидно, едва ли не вече е въпрос на уважение и чест за тези изказвания. Ето какво имам да им кажа - аз ще продължавам да се изказвам подходящо или не, където искам, защото аз казвам каквото мисля и мисля каквото казвам ("Say what you mean, mean what you say. Now, if everybody followed that rule, there'd be a lot less trouble." -- Bob Cody. from: Interstate 60), не откривам аз топлата вода. Но нека, вие, уважаеми госпожи и господа, нетолерантно неотчитащи промените във времето не обелвайте и дума за Левски и Ботев, за ужасните 500 години, заради който още позволяваме да бъдем тъпкани, нито пък за Симеон Велики, Крум или камо ли за Аспарух. Дума да не съм чула за Сухия режим в САЩ или Първата световна война. Вазов, Вапцаров, Гео Милев, нека бъдат споменавани и предизвикващи възхищение от съвременниците им (които очевидно не сте вие, освен, ако нямате някоя дълголетна тайна съставка за споделяне) и от тези, в чиито сърца живеят, които ЗНАЯТ и ОБИЧАТ всяко парченце от историята на България. Аз няма да се променя, не искам. Знам какво искам от този живот и знам каква е мисията ми на Земята, определено това вдъхва много смисъл в съществуването ми, дава ми собствена подкрепа, когато не я получавам от другаде и ме кара да държа юздите на този вихрогонен живот здраво. Затова и заради други по-маловажни причини не бих се променила, не карам никого да харесва всичко, което казвам...да не би аз да харесвам всички чужди изказвания. Но щом някой иска нещо от друг, нека сам да го постигне първо. Щом смятате, че компетентността се изразява единствено от какво си преживял през дадено време, добре, никого няма да обеждавам, че греши, щом за себе си е прав. Но за да има тежест контрата ви, трябва и вие да си спазвате ограниченията, които поставяте. Ако ви удобно, бъдете учтиви и ги предложете на други ЧАК тогава.
Благодаря за вниманието! :)
