♪ ♫ ♬Хубава си, моя Горо ♪ ♫ ♬

14 март 2013г. със сигурност ще влезе като черен ден за историята на Трявна.

Нещо, което не ме сме очаквали, защото сме в планина, в котловина, а не в Калофорния. Как можеш да се подготвиш за това?! Една приятелка дори ми каза, че ламарините хвърчели като вълшебни килимчета. Колко покриви са опустощени, колко прозорци, мазилки, спирки, табели, билбордове... Стихията беше силна. Силна и могъща и сякаш баба Марта се показа чак сега и се разфуча, за да си навакса за всички топли дни до сега. Жалкото е, че най-силен удар понесе самата природа.

ул. Георги Бенковски

тук живя Сара-Сали до преди няколко дни, добре, че по време на бурята не баха там с бебетата й (I част и II част)

Всичко друго е възобновимо, но не и животът. Човешки живот в Трявна не беше отнет, но за сметка на това загинаха хиляди красиви дървета.

Недвусмислено

Дали те имат чувства и душа, дори няма да отварям темата. Но знам за себе си, че гледката ме разтърси до основи.

Толкова ми беше тъжно, толкова сълзи изплаках, дори отказвам да го приема, както би било когато губиш близък или приятел... Гората, особено тази гора беше мой близък и верен приятел. Беше толкова красива за дълги или кратки разходки, за пикници, за ски. Толкова горски ягодки и къпини съм събирала от там, толкова силно се усеща от там аромата на синчец и теменужки. Прохладна сянка през лятото, свежа красива зеленина през пролетта, есенен мириз бор след дъжд и прекрасен шедьовър на природата през зимата. Толкова незабравими истории имам от там.

Бих прегърнала всяко дърво, за да усети цялата гора, че я обичам...но вече няма да имам тази възможност.

Каптажа на Кисийска мера, успяхте ли да го намерите?

Днес дори взех мазохистичното решение да я обиколя. Но нямаше и след от пътеки, нямаше никакъв ориентир, такава голота. Не съм мислила, че ще има такъв ден, когато ще трябва да прекося гората, ходейки по стволовете и върховете на дърветата, прекрасните красиви, невинни жертви на този ураган.

Кисийския път

Един де. Една буря. Една разруха. Един тъжен край. И хиляди, хиляди, може би десетки хиляди трупове...

пътят за Черновръх

Думите са излишни...

Можеш да усетиш цялата им мъка...

И те плачат

А отсреща Балкана, който ми зеленееше целогодишно и всякакви малко горички тук-таме...няма ги вече...просто няма ги.
Разбрах и за центъра, че там 2 големи прекрасни дървета насила да отсечени, just in case. Който както иска да ме убеждава, аз това не мога да го приема - ти да преживееш толкова тежка буря, такъв ураган и да си един от малкото оцелели, да си се борил, да си се задържал, да си победил силната стихия....и да те УБИЯТ насила.

Това е един от най-черните дни, които не съм могла и да си представя...Не мога да се отърся от гледката, не мога да приема, че е реалност... Просто е ужасно. И тъжно... Много тъжно... За един ден горите, в които съм прекарала щастливото си детство бяха изкоренени...За един ден детството ми беше изкоренено... Чувствам, че съм загубила част от себе си. Тази част от мен, която винаги ще ходи на разходка там, в моята гора, където се отърсвам от всички тежки и напрегнати неща от деня.

Ето още кадри от гробищния парк и центъра