Винке-ле, Минке-ле
за тебе ще напиша аз,
п0емичка в тоз късен час!
О, божке туй поема е за мене, в туй късно време!
Щ0м усети нек0й тв0йта твърд0ст пада сгромолен,
признавайки си, че е п0трошен!
О, (ел)Винкеле!
Ак0 нек0й не иска миньор да е,
не храна, а винкел ще яде!
Всеки иска теб в ръце да вземе
и да изчеластри цел0 племе!
Мислем си п0 цела н0щ
за т0з всесилен винкел
и за нег0вата сила, чар и м0щ!
Вафла "винкел" как сърцет0 ми събужда,
а след втората дори почва и да ме възужда!
Ак0 нек0й си напразн0 "г0лф" и "винкел" сп0мене
винкел в голфо ще г0 0тнесе!
В хубаво и лошо време,
винкела не спи, не дреме,
т0й 0глежда се сърдит,
че да'н 0стане некой непребит!
Твойто ве-образн0 тял0
п0к0сява щял0 и нещяло!
Палец, палец, показалец, кутре
....безименен ч0век с винкел бе хал0сан 0т едн0 млад0 пернишн0 мутре!
