"Приятели"

   Бях прочела един надпис на скайп - "Не ми трябват приятели, мога и сам да си съсипвам живота" и си казах, че такива мисли му се въртят в главата, защото няма моите приятели и знам ли може и да съм урочасала така работата... Кофти, много кофти се получава, когато се разочароваш от приятел - нека подчертая, че говоря за голямо разочарование. При него главното чувство, което усещаш не е гняв или страдание (не че липсват и те), а е сто пъти по-гадно - чувстваш съответния човек сууупер далечен. Сякаш сте само познати, сякаш е бифш съученик или някога да минавал често край магазина му. Колкото ти е бил по-близък, толкова по-далечен го чувстваш и толкова повече те боли! Да те нарани някой друг ще се обърнеш към приятел, а като те нарани приятел/и към кого да се обърнеш?!? Едни си мислят, че си тъпа и пасеш трева, а други изобщо не им пука за тебе (все още говоря за приятелите), а някой и двете.
   Ти му даваш сърцето си, ти му даваш душата си, ти му даваш тайните си, ключ към теб, ключ към вашият общ свят (май "му" трябва да се промени на "й"). Подкрепяш и най-налудничавите й идеи, утешаваш я след най-тъпите й грешки, след най-тежките й преживявания. И какво получаваш накрая? Боже, жените наистина са кучки!
Наистина не знам как да се чувствам в такива моменти. Плаче ми се, искам да ударя някой и усещам някаква празнота от загубата на приятел, все едно някой го е убил и повече няма да се видим никога, остават само хубавите спомени, който сме имали. И то наистина си е така - повече никога няма да видя тези приятелки, ще видя момичета, с които съм се познавала, защото сме учили заедно и/или сме излизали на разходки, плажове, дискотеки или някоя от нас да си излее душата. Вече не са същите, защото са постъпили толкова...гадно.   Никога няма да е същото дори и пак да станат каквито са били....аз няма да съм вече същата и няма да ги възприемам така...Мамка му!  Мамка му...Как така на мен се случи....И то не една приятелка....Мамка му....Как можаха да ми го причинят....Кой приятел постъпва така...приятел.....Ха, приятел.....
  Само човек може да те разочарова така! И хората са доста добри в това,  осъвършенствали са се с времето, всичко явно е въпрос на много вековна практика. Идва ми да скъсам, и изгоря всичко, което имам от тях, да ги изтрия от всички там интернет глупости, да им изтрия телефоните, да забравя за тях! Но това ли съм аз - сръдла? Не. Ами не, не съм. И какво ще се усмихвам, ще се държа добре, но вътрешно пак ще изгарям. Сууупер, няма що! Ако се навикам и крещя, крещя, крещя ще ми олекне определено, но какво друго ще подтигна? Ще ми олекне временно, а после? После какво? Знам, че не е така, но имам чувствотом, че само на мене ми се случва такова нещо и то не веднъж. Така съм загубила двама приятели, но вече ме е страх, че и с другите ще се случи така. Ами нали толкова им вярвах, нали всичко беше идеално....нали? Че то с всеки от другите може да се случи тогава! Аз ли ги отблъснах с нещо, какво стана? Боже, колко много въпроси!!! И никакъв отговор! С какво съм заслужила това отношение по дяволите ;(
Такива грандиозни тайни, такива грандиозни пренебрежения, ами другите, които са знаели за тях и не са ми казали - значи са по-добри приятели с тях отколкото с мен!