Неволи по време на подписка (против проучване и добив на шистов газ чрез фракинг в България)

Колко сме тъпи хората...

Колко сте тъпи хората...

Колко са тъпи хората...

Всички хора са тъпи...почти всички

- Не, не, бързам

- Не, не, ЕГН не давам

- Не, не, не ме интересува

- Не, не, нямам мнение

- Не, не, по новините не говорят, че е опасно

- Не, не

- Не, не, знам, че е опасно, но моят глас нищо не означава

- Не, не, това е глас в пустиня

- Не, не, никой няма да ви чуе

- Да, чела съм в нета, къде да се подпиша, да, запозната съм, това е ужасно! Успех! (чак не можех да повярвам)

- Да, ще кажа и на мъжа ми да дойде (брей, това не е истина)

- Ми добре

- А, така ли

- Дооообре

- Ооо здрасти бе, ко прайш, е добре айде ще се подпиша, щом е важно за теб

- Ама сигурна ли си, че е така, добре

- А, аз вече се подписах в музея 

И точно накрая за десерт, трябваше да ми скапят настроението :( Отивайки в кафенето отсреща да си оставим табелки, масичка, стол за следващия път и да върна шишетата, които крепяха табелките ни....един дебел чичка с жълти мустаци се провикна през всички в кафенето

- Колко ви плащат бе?

- Нищо.

- А да бе, цял ден биете дайрето на тоя студ, ти на мен ще ми викаш, че не ти плащат, кажи колко ти плащат ма (селянина в него проговори).

- Нищо.

И излязох, но за съжаление, не прибрахте целия инвентар на веднъж и трябваше пак да се върна.

- Вий ку сте прутив да маай ти от тука яснол тий, знаеш ли, че руснаците продават по 480, а тоз ще го взимаме за 80 (чудно от къде го знае), как шъ си прутив добива ма?!

- Ние сме против начина на добив, не против добива.

- А ти ни знайш за кво си против!

- Знам.

- Знаш ти, маай са от тука и си взимай партакешите, дан ги изфърля аз!

Как може да има такива хора не знам, как може да са толкова слепи, толко тъпи, толкова алчни, такива коне с капаци?! Как за бога?! Как?! И как може аз да съм толкова тъпа да му се връзвам?! Да не би да ми е първата подписка това...ами не е, да не бе това да е първото място, където съм пред хора, ами не е...на моменти съм абсолютна пелка...
Как може толкова да мисля за това, а не да се сещам и да се смея колко беше забавно, как едни момчета, дойдоха да правят разни номерца със ски, за да сме по-атрактивни

 как още две другарчета стояха с мен и -16 се чувстваше като -1 с тях :)

 Как нахранихме всички кученца и котенца около нас, как ги глезихме и се снимахме с тях...

а снимки ... оооо какви снимки се направиха, толкова забавно беше, но те не са за публичното пространство :D Доста приятно беше, преди да вдигнем чаршията бях доволна от деня :)
Дано само на барманката, която съдейства, не отнесе нещо заради нас :( заради мен..., дано и масичката и столът са там...не, че това е най-тежкото, с което съм се сблъсквала. Много гонени природозащитниците...но съм убедена, че все още нищо не съм видяла...Damn! Да ми се невиди екологичната шматка - да не ме интересуваше нищо и да продавах наркотици...колко по-лесно щеше да бъде всичко. Но все пак не бих си променила възгледите, не знам на какво се дължи дали на факта, че съм израстнала сред природата и я обичам или просто мазохизмът в мен е взел предел :D Каквото и да е...продължавам напред!

People = Shit
И все пак знам, че ще забравя лошото и само хубавите спомени ще останат :)