Леле, как омръзва да гледам позьорщина на всякъде.
Ама то не беше "вижте ми парите"! "Аз съм купила на гаджето си такъв и такъв подарък" (става ясно маса кеш е отишло) и какво? после какво? купила си и? стана 100 кила ли? кажи де?. "Ох това палтенце е еди каква си марка", ама мен какво ме интересува ма торба, нали ти седи като съдраните гащи на пралеля ти Донка, ама все пак сме маркови! Шеееей, я се осъзнайте уе! "На мен ми се пие не знам си кво и не знам си къде". В превод скъп алкохол на скъпо място. С уточнението, че трябва да изпъкнем пред публиката, че ни е по възможностите да пием такиз гъзарийки на такиз местенца! Ох, V.I.P. персоните те, милинките! Нахранете ги бе, че гладни, само я повръщат таз храница. И заради таквиз кошници такива като мен трябва да се чувстват жалки? Да се чувстват не трета, ами десета класа? Тей ли? Тей, ама някой друг път. Я главата в торбата и сполай ти.
Или от рода на "вижте ми тялото"! "Аз днес тренирах това и това (но пак важно да се сподели, че е скъпо удоволствийце)много ми стегна дупето, виж ми дупето, пипни го, стегнато е, а? Хахаха!", "Сега съм на диетата на някаква известна" сега си все едно като нея ли? Да те гледам ли с респект все едно си говоря със звезда? Само кажи да знам, о велика малоумнице. И като излизаме да не забравим да се "облечем" подобаващо - с деколте до пъпа и сутиен един размер по-малък (минимум), после задълже под него поличка тип колан и вече сме много ларж. За такива същества има едно изречение - "неее, тя не е к*рва, тя не спи с всеки, само с който си хареса". Да продължавам ли?
И едно от любимите ми, да не кажа фаворитът ми - "виж ме, къде съм ходила" то бива комплекс за малоценност, че никога не си е излизал от мах'лата и най-голямо му постижение е на 2 години веднъж да иде в СТОЛИЦАТА. И вече (както всички) като отишло на бригадка детето и почнало да си прави всяко албумче с известни (не толкова впечатляващи, но все пак е важно да са ги чували хората от блока и от класа) местенца, където няма какво да се види особено, но да се изтъкнем, че гъзо път е видело да се вървим с гордо изправена глава в селото. Ах, на мама златното! Истинските постижения си личат с това, че не се изтъкват. Възхищение предизвиква един албум с 80-100 снимки от целия свят, да не са именувани от къде са, да не се набляга на "виж ме", а да е просто за споделяне на нещо от живота на съответния човек. Едно е да споделиш снимчиците във фейсбука, друго е да парадираш с тях и да се изтъкваш, че знаеш да се снимаш самичко пред Гранд каньон и може да правиш физиономии, докато не те гледат, но на фона да е нещо лъскавко, дето го няма в България. Аплодисменти! Защо не аплодирате?! Хайде, поне един ли? Никой? Е, нормално щеше да е умопомръчително някой да чете чак до това изречение и да не е съгласен с мен.
Брей, какви хора имало наоколо!
