Един ден се появява и ти взима акъла. Когато знаеш, че искаш само него, че почти нищо друго няма значение, тогава живееш в настоящето, изпълнено с надежда и мислиш за бъдещето - бъдещето ви заедно. Чертаеш съвместни планове за времето, когато вече ще си с него. Кога и как ще ти каже за пръв път, че те обича. Как ще си доволна, че имаш каквото толкова дълго си искала и си мечтала за него денем и нощем. Доста често срещан е и синдромът "Нероден Петко" за съжаление. Понякога толкова се вглъбяваш, че започваш да се тръшкаш как ще решавате проблеми, които биха могли да възникват в следствие на това, че сте заедно. Но това все пак е нормално, нали са ти взели разума, няма как да разсъждаваш трезво. Но ако мине прекалено много време почва да те човъркат разсъждения и хиляди варианти за това "ако не стане нищо". Тогава за пръв път се сещаш, че може за в бъдеще да съжаляваш за действията си. Сещаш се за това, че го има като вариант - да не се получи между вас и да страдаш, страдаш, страдаш и по някое време да се осъзнаеш за всичките грешки, които си направила до тогава и след това да съжаляваш, съжаляваш, съжаляваш.
Едва чак когато вече се откажеш или умориш от цялата кауза посветена на него или той изчезне не зависимо дали отиде по-далеч от теб, загубите връзка или е напуснал единствено мислите ти, започва да ти липсва той, започва да ти липсва всичко, което те е свързвало с него. Хиляди неща ти напомнят на него. Започва да ти става дори скучно, като няма за кого да си мислиш докато вървиш на някъде сама, като няма какво целенасочено да направиш. Но и това минава с времето или просто се появява друг. Тогава чак забелязваш моментите, когато си пренебрегвала приятелите, за да си мъъъничко по-близо до него, как си зарязвала целите си, за да си за мъъъничко по-дълго до него, как си оставяла учене и работа пак заради нещо неоценено в крайна сметка от него. Но това изобщо не го прави лош! В никакъв случай не искам да звучи така. Грешките са си твои, направени доброволно. Нито те е карал, нито те е молил или принуждавал. Тук няма лош. Тук има един, които не споделя чувствата ти и една, които си е изгубил акъла. И тогава започва да ти липсва и акъла.... Казваш си, че следващият път няма да постъпиш така, но вътрешно знаеш, че ще е същата баница.
