Няколко излишни думи за любовта

    От толкова индивидуални характери няма как да има едно правилно поведение спрямо всички. Или трябва да поставиш себе си на първо място, или някой друг или като мен като пълна глупачка, да се опиташ да угодиш на всички без да нараниш никого. След повече от 24 години пълни проучвания и експерименти по темата стигнах до извода, че ...няма как. Не можеш да отвърнеш на чувствата на всички положивелно и едновременно, не можеш да търсиш нещо от някого, който не иска да ти даде нищо. Какво остава може би единствено неангажиращ секс? Да, ама не! И това не става... мисля, че няма нужда да уточнявам защо. Просто е - когато имаш нужда от подкрепа, а нямаш някого, на когото да разчиташ си казваш "Майната му, имам приятели", но когато и приятелите не могат да ти помогнат или не искат или си имат по-големи техни проблеми или по каквато и да е друга причина не намериш упора никъде си казваш друго "Мамка му, нямам си никого".  Колкото и да ми се иска да напиша още хиляди думи по въпроса мисля да спра до тук. Прекалените оплаквания и търсене на душевни отдушници трудно могат да оправят положението, най-много да те вкарат в една леко небрежна депресия. А от нея кой ли има нужда.

   И да, наясно съм, че Кремито и Паньо вероятно ще прочетат това и ще ми се чудят как така съм толкова откровенна така публично, но понякога ти се иска да поговориш с някого за тези неща, а като няма с кого, трябва да се изкара някъде.