Ще остана само по парфюм!

Аааааах, усмивката му! Ах, ах, ах, неговата пленителна усмивка! Само като я видя и вече усещам топлината на устните му, усещам колко са нежни и пристрастяващи. Усещам, че целуна ли го веднъж не бих могла доброволно да спра и едва ли ще има сила, която да ме отдели от тази наслада! И в 4 часа сутрината не мога да не мисля за усмивката му, дори, знаейки, че в момента е при приятелката си и аз никога няма да усетя вкуса на нежността му. Но това не ме натъжава, просто знам за кого вечер да мечтая. За неговата усмивка! Винаги ще я позная. Тя е несравнима и уникална, приканваща и изкусителна. Толкова специфична и омайваща. А когато се е усмихнал съвсем леко, закачливо дори на снимка ме подлудява. Макар че, вече съм луда. Луда да желая невъзможното, луда да искам забраненото, луда да живея във мечтите си, луда съм по прекрасната му усмивка. Нима е единствен? Единстен и неповторим...едва ли, но нека погледна отново усмивката му. (4, 3, 2, 1) Дааа, такъв си е! Няма да изтъквам, че приятелката му е късметлийка, късмет имаме ние, Оценяващите най-красивата усмивка на света. Ние, които й се наслаждаваме, ние, които притаяваме дъх щом погледнем съвършените му устни. Как всяко тяхно крайче ме приканва магнетично и ме омагьосва само щом погледна неговата усмивка. Усмивка, усмивка, усмивка, усмивка! Усмихвам се само докато пиша и мисля за нея! Как ме хипнотизира и как щом го видя поглеждам първо ангелските му устни и бързо отмествам оглед, надявайки се да не е забелязал разтапящия ми се поглед. Как подчертава очите му, как те кара да се изгубих във времето, да забравиш къде си, с кого си, в кой век се случва това. Защото няма значение. Няма значение дали рицари в този момент се бият за мен, дали дракон иска да ме изпепели, дали някой прокопава тунел до мен, дали има експлозия или порой. Нищо не би ме накарало да помръдна отделяйки се от усмивка му. В този момент, тя ме държи на Земята и ме кара да се чувствам сякаш летя сред звездите. Ахххххх, усмивка му!