Когато животът те подхлъзне можеш да се успокоих и да преживееш лошото със самоконтрол или можеш да направиш друго...по-лесно, по-разтоварващо, определено по-здравословно, по-освежаващо и ободряващо, по-удовлетворяващо. Казват, че има два пътя, по който човек може да поеме - лесен и правилен, не мисля, че са прави. Трябва да избереш пътят, правилен за теб и да направиш пътуването си лесно. Затова за себе си избира да направя "другото" :) Мисля да ритна този "живот" в топките, да му забия най-силният шамар в света, по-силен и от тези, който Маршал бие на Барни, да го хвана за главата и да го заблъскам в тротоара, докато го захапе, да скоча върху него с всичка сила и да му пръсна черепа. Да, това бих направила. Не съм почитателка на насилието. Това е метафорично, но действията ми биха били базирани точно на това описание. Да, може да си го върне, но тогава аз ще си го върна пак, да видим кой кого. Но може и да се откаже, знам ли. Във всеки случай няма да стоя с кръстени ръце и да се примирявам със съдбата си. И все пак...това е моят живот, обичам го, живея го, всяка сутрин се събуждам с желание за живот! Но що за гадно копеле би развалило цялата идея като вгорчи сам себе си и пак аз обирам пешкира, че животът ми се е горчив. Стига бе! Честно ли?! Да не се ядосвам, а? Да постигна вътрешен мир и да съм над нещата. За жалост ми пука. И ще си живея живота както си искам, а не както той реши. То пък един живот. В крайна сметка, аз ще знам, че ще има негативни моменти, но и той нека осъзнае, че ще се боря със зъби и нокти. Защото има за кого да живея, има за кого да се боря! За себе си! За да постигам целите си, за да помогам на тези, които да обичам, да стигна до там, където искам и мисля, че знам кой ще ме закара. Не искам да имам пречки по пътя и затова няма и да ги предизвиквам, но от сега знам, че все някой ще развали купона. Затова нека е ясно "Майната ви гнусари, ще намеря начин да се спрява с вас! И той ще бъде правилен и лесен!" Та това ми е посланието към живота, вселената, съдбата и там всеки както нарича причините да ни се случват нещата. Обичам живота, повече от всичко, но все пак аз съм с българска кръв, каквато е текла във вените на Аспарух, Крум, Симеон Велики, Левски, Ботев, Бенковски! Не се предадоха до край, няма да се предам и аз!
От мен толкова, аз отивам да си живея живота, както си искам!
Няма коментари:
Публикуване на коментар