Паметен ден за българския волейбол! И за мен!
Направо ще избоча кочината! Това е най-добрият волейболен мач ever! Такава еуфория, такова сладко чувство не бях изпитвала отдавна! Леле така ги обичам тези момчета! Дори гаджетата си не съм обичала толкова! Ха-ха! Но не ги обичам…хищнически, като ги видя не си казвам “Ох, само да ми паднеш!”, а си мисля какви са яки момчетата и толкова се гордея с тях, защото те са героите на нашето време! Това казах и на Пушката като сподели, че няма да се състезава повече за националния, прегърнах го и му казах, че заради него се гордея, че съм българка и много ще ми липсва! И не излъгах! Гордея се с миналото ни, гордея се с природата ни, горда съм, че имам такива прекрасни приятели, гордея се и с всичко, което съм постигнала, колкото и незначително да е то, но и съм истински горда като виждам какво правят нашите момчета на игралното поле! Просто са жестоки, наистина страшни!!!! А какъв потенциал има в по-младите, леле ще станат такива машини, че никаква Бразилия, никаква Русия няма да ни се пречкат на пътя!
А днес публиката бяхме неотразими, сигурна съм, че сме допринесли страшно много за успеха. Разбира се всеки от националите ни играе страхотно, защото го може, но като виждаш колко хора те подкрепят, как крещят името ти, как те аплодират и най-любимото – “Българи Юнаци”, тогава няма как да не си повдигнеш духа и да играеш и за тях! Просто мога да кажа, че всички, които пропуснаха този невероятен мач е изпуснал великата възможност да стане част от историята и да се напомпа с ендорфин и серотонин, който никой и нищо за толкова кратко не може да ти даде. А аз мога само да съхраня поне част от това чувство за цял живот! Щом дори руснак ми честити победата, значи определено ни гледат с повече респект!
Просто думите не стигат да изразя какви емоции изпитвам в момента, дори не ми се пише искам да скачам, да креща, да прегръщам всеки, който видя и да не си свалям усмивката цяла седмица, само заради този спомен!
Това е то, моята дрога, не мога без да си взема дозата и то на живо, Варчев каквито и к*рвенски номерца да прави не можа да ме трогне и не можа да ми попречи на изкефя на макс, толкова съм щастлива, че не знам къде да го дяна всичкото това щастие! Утре отивам с нагласата да играем още по-уверено и още по-непобедимо и нека цяла Русия плаче. Имаме такива успехи, защото винаги сме устремени, лъвчетата ни знаят, че винаги трябва да се целят на високо, на най-високото и никога да не връщат назад или да стоят на едно място. Знаят го – правят го! И отново ужасно се гордея с всички тези момчета и великия ни треньор!
