Мисля да започна направо без предисловия и разсъждения, без сравнения с това как са стоели нещата в Зората на цивилизацията и как е по книгите и филмите. Няма да го направя, защото живея в друго време и в реалността. Понякога ми се иска да довърша предното изречение със "за жалост", но и да го направя това нищо няма да промени или да ме удовлетвори и утеши. Ето, дори сама лъжа, казах без предисловия и пак написах няколко реда...
Иска ми се хората да не са толкова разнопосочни са едни и същи неща в различните дни.
"Б" Като кажеш нещо днес (трезвен) и като си показал отношението си към някого по коренно различен начин от досегашния...как би се почувствал другият след това като се държиш все едно нищо не се е състояло. Как може с някого да бъдете години приятели, един ден да ти признае, че те обича и ти осъзнаваш, че също го обичаш и сякаш сте се отделили от Земята и за вас е важна само новооткритата любов, а дори не и гравитацията....и след това....нищо! Не, дори не е нищо. Може би в случая "нищо" би било по-подходящо от "нищо особено". При "нищо" все има някаква надежда, че "обстоятелствата" спъват нещата, а при "нищо особено", при игнориране на вчерашния ден, има някаква надежда единствено да си намериш по-корав ръб да си забиеш главата. Много яко. Защо ли не бях едно момче, за което това нямаше да има значение, а да си мисли за останалите, които искат да бъдат с него? Знам ли, наказание от минал живот, може би. Не знам как да постъпя и се чудя, ако се оставя на течението дали ще се оправят нещата от самосебе си или ще се оплетат от самосебе си. Но май нямам голям избор и в конкретния случай така ще постъпя! Кофти, тъпо, малшанс, но реалност. Защо щом всичко си продължава по старо му, за какво по дяволите бяха тези глупости изобщо?!? Сякаш са ми малко разочарованията от мъжкото съсловие, че ето ми и още едно. И то от приятел! Ха-ха, нека се посмеем, уж не ми пука.
"П.И.Л." Почти същото като "Б", но в по-тежка категория. Тук вече обещанията бяха по-сериозно, но отново докато си кажем "чао". Тук нямаше "обичам те" и разни други "признания" на тема Искрено & Лично, но ставаше дума за промяна на нечий живот. На следващият ден вече не бях актуалната аз. Красота! То само инициалите подсказват, че да говори така трябва да е пил. Добре бе, като се знаеш какъв си какво обещаваш?!? Аз ли съм толкова наивна не мога да разбера или всички си ги бива в лъжите? А може би и двете. И после, когато някой ми обещае нещо и е искрен, сам да се сети колко ще повярвам аз. Жалко е, лъжливото овчарче не е един конкретен човек, а няколко за сметка на този, който евентуално би бил искрен.
Новото винаги е било по-интересно от обичайното. Била съм и нова и обичайна, била съм и тази, която е трябвало да избира. Никое място не е приятно, когато не знаеш какво искаш. А знаеш ли какво искаш, не би могъл да попаднеш в такава ситуация.
И така отново - защо хората са толкова разнопосочни - в различните дни или часове, или в различните начини на общуване? Може би това си е стандарта, а аз нещо не съм в час. Ама моята извратена психика някак не приема днес в 21:10 да кажа "Пешо, обичам те!", а утре в 10 да кажа "Ко стаа Пешка, днес колко мацки ще свалиш?"
И накрая за завършек мой приятел казва какви планове има, знаейки колко обичаш всичко в тази насока...знае, че това за мен е мечта иии до тук разговорът свършва. Нека отново се посмеем за фон! Ха-ха-ха! Готово. Вече е забавна история, а не досадно, споделено разочарование.
Всяка любов може да бъде отнета, защото хората винаги си мислят, че може и повече! Но пък за това знам, че никой не може да ми отнеме обичта на животните! Имам много повече от всички влюбени и...самовлюбени.
В заключение искам само да добавя, че се надявам никой от изброените да не прочете тази публикация.
