Let's dance

 Най-секси момчетата в дискотеките => с бяла тениска, без надписи, без камъчета, без пайети. Изчистена бяла тениска и сребърно синджирче на врата, но не ланец!

Да се кефят супер много на музиката, без да се чудят на кой ръб да се подпрат и да надигат чашите на всеки 30 секунди, защото не могат нищо друго да направят. Тези, точно тези, най-секси момчетата трябва да са изпълнени с енергия, да излъчват позитивизъм и да се усеща, че са отишли да се забавляват, да се разтоварят и да се изкефят на макс, а не да "ловуват" и съответно да досаждат кат такоз. Да са възможно най-естествени, за да забележиш кой те привлича, а не да е заблуда от камара гел, пудра/коректор/фон дьо тен, дори спирала!!!! Да пие бира, а не - женски коктейл или да позьорства с бутилка скъпарски алкохол. И като го видя мога цял месец да мечтая да го срещна някъде и да се запознаем! Защото запознанствата по дискотеките са единствено с цел свалки с изтъркани и досадни номерца. А щом той е толкова секси... не би следвало да е от споменатия омръзнал типаж. И когато имам късмета да видя такъв мечтан пич, нямам сили да отместя поглед от него, нито да спра да се усмихвам :) Благодаря на всички такива сексапилни момчета, че правят вечерта по-приятна :) Наздраве с един Heineken за тях! 

Искам ли? Да, искааааааам!

Искам, искам, искам, искааааааам! Искам още и още, и ощееееее! Ама както аз си го искам, с подходящите обстоятелства и участници : ) искам и това е то! Искам различни неща с еднаква насоченост! Искам неща нямащи нищо общо помежду си, но с едни и същи герои! Искам да е забавно! Искам да е интересно! Искам да е красиво! Искам да запазя всеки спомен! Искам да не спира никога! Искам навсякъде да е зелено! Искам да съм вечно УсМихната! Искам да виждам само усмивки и радост! Искам да не спирам да се гордея, че съм българка! Искам да ходя пак и пак и пак на море, на необичайни и нови места! Искам да ходя на всеки мач на националния по волей! Искам да обичаааам, обичааам, обичам-чам-чам-чам ей!

Искам да отида на концерт на Депеш Моде в Милано! Искам да намирам винаги най-яките кецове! Искам да ги нося без да се късат! Искам да има сняг до небето и да скачам от покрива на блока на Сливница! Искам да надуя музиката до край, да отворя всички прозорци и врати и да пея с цяло гърло колкото ми глас държи! Искам морето винаги да е чисто! Искам да се пека по цял ден на плажа! Искам да има кой да си целувам, когато си поискам! Искам да има някой, който да ме целува, когато си поиска! Искам да спася цялата природа! Искам да няма нещастни и бездомни кучета и котета! Искам всички да се прегръщат с повод и без повод! Искам Джони Деп да ме носи на конче! Искам да мога да пея както в 7 клас! Искам да да нарисувам мечтите си, както на 11! Искам навсякъде да летят красиви птици! Искам да виждам мечки и сърнички, и вълчета и лисички, зайчета и бухалчета из горите! Искам да погаля лъв в Саваната! Искам да плувам в Тихия океан! Искам да отида на още 20 концерта на Depeche Mode! Искам да усетя топлината от близостта! Искам да скоча с парашут (и той да се отвори)! Искам да прегърна любовта и заедно да скочим с бънджи от Витиня! Искам ментов сладолед с швейцарски шоколад! Искам да ходя всяка вечер на дискотека с приятелите ми и да танцуваме до зори! Искам с Еми пак да бъдем на концерт на AC/DC ! Искам да обиколя всеки връх в България! Искам Десинка да направи най-голямата торта в света! Искам Анито да започне собствен бизнес с гердани! Искам Данчо и Бела да винаги наблизо! Искам да прославя Трявна в целия свят! Искам пак да играя на "Ема е са са", искам и на "пръстчета"! Искам да се изкъпя под водопад! Искам най-накрая да се запозная с  Деси от Ботевград и да си говорим цяла седмица! Искам да усещам свободата! Искам да има целогодишни череши! Искам да имам щастливо семейство! Искам пак да видя приятелите си от далечни градове! Искам да видя Гената и да си играя с Лео! Искам цял ден да отделя, за да гушкам на Марина бебчето! Искам отново да целуна първата ми истинска любов! Искам да оцелявам с Бер Грилс! Искам да усещам, че съм жива всеки миг! Искам скачам из локвите! Искам да има пак снежни боеве! Искам Чарли винаги да е оранжев! Искам да кажа на всички колко ги обичам! Искам да пусна писмо в бутилка в морето! Искам отново да бягам в посока обратна на ескалатора! Искам да постоя дом за някого! Искам да не мисля за пари! Искам Фреди Меркюри пак да е жив! Искам да се пързалям с шейна! Искам да пея в морската върху някоя огромна палма! Искам да не се застроява красивата ни природа! Искам да си купя вечни бои и да изрисувам скучните фасади! Искам в автобусите да се пуска Радио 1! Искам да се променя, но само мъничко и да радвам хората :)! Искам Дидо и Ерик Клептън на свирят Change the world специално за мен! Искам всеки ден да има какво да ме вдъхновява! Искам да имам поглед на орел! Искам да тичам като ягуар! Искам да съм нежна като незабравка и красива като пролетен цвят! Искам да разруша всички граници! Искам да усетя силата на вятъра на Шипка! Искам да пътувам на стоп цял месец! Искам да летя с балон! Искам да ходя на работа щастлива! Искам да "закърпим небето над нас"! Искам да пия чокофредо със Светльо в Барселона и после да отидем на концерт на Бон Джоуви! Искам да подаря на Надето и Дарито билети за любимите им изпълнители! Искам да купя на Зори и Зайо всички бели дрехи! Искам да отида на 100 часова разходка с Илия! Искам Тошко да не работи толкова много! Искам Миро и Ками да се оженят! Искам Ири да живее в дворец! Искам да отида в Лондон с Марина и Ицо! Искам Любо да не губи чувството си за хумор никога! Искам Цвети да е си вземе още едно куче! Искам поне веднъж седмично да заспивам от хъркането на Чарли и Аспарух! Искам Денислав да стане известен писател! Искам Генчо да бъде по-велик футболист от Стоичков! Искам Слънцето да не угасва! Искам Божко да направи  научно откритие! Искам винаги да виждам УсМивката на Норчето! Искам Oasis  свирят в България, за да видя УсМивката на dEnisLaw! Искам дядо ми да ми разкаже пак всички вълнуващи истории! Искам майка ми да се радва на всеки миг от живота си! Искам да не се карам с баща си! Искам да засея цяла гора с дръвчета! Искам Земята да усети любовта и грижата на хората! Искам да няма катастрофи и насилие! Искам да няма войни, а всички да правят любов! Искам да видя Сиска и да й кажа, че я обичам! Искам да видя Малкия и да му кажа колко ми липсва!  Искам Ченгето да стане ченге! Искам Green Day  да дойдат за концерт в Трявна! Искам Радо да намери още една дамаджана с 50 годишна ракия! Искам Ренито да  stop to stealing other own men and to find someone, who is not be in relationship ever before, 'couse it's doesn't matter how much I trying to forgive her, for me she ever will be the bitch, who fucked the most important man for me from my past! Искам тениска като на Робин! Искам да изпия 100 бири с Дейвид Геън! Искам my Bro да стане шеф! Искам Мимчето ми да бъде известна и умна манекенка! Оооооо как искам всичко това. Искам да имам правото да мога да правя каквото си искам! Как искам още хиляди неща! Искам ги! Искам ГО! Искам....Искам! И цял живот ще се боря да ги получа каквото искам! 

Искам, искам, искам, искаааам и все така заспивам!

Вдъхновено от Wikeda - Обичам :)

Кога ще спре болката...

  Озовах се аз в една такава ситуация, че почнах шантави въпроси да си задавам. Но от обстоятелствата не можеш да се отървеш, нито да ги контролираш. Гледай ти как се объркват нещата, "залитнеш от мъка и стъпиш в погрешност на гнило" (  "Песен за човека",  Н. Вапцаров). Опитвам се да сътворя нещо по-специално за някой важен за мен човек и с радост се старая и за най-малката подробност, която той едва ли дори ще забележе, но все пак го правя, защото за мен е важно, защото съм такава...просто съм такава. И в крайна сметка какво става старание, старание, влагане на усилия и чувства, но по някога се получава такс, че в определен момент попада човек под ножа, както се случи и при мен. Раната не беше дълбока и успях да оцелея, но още не е заздравяла и по всеки ден усещам лека болка, която само да ми напомня, че още я има. Има я и ме дразни! Но в крайна сметка така се случва в живота. Ама за това и да се ядосвам сега :) След всичко преживяно виждам всъщност, че съм цялата в синини. От къде са? От кога са? Толква съм била завладяна от друга действителност, че едва когато нещо вече се е случило и е отминало виждам последствията от него, дори без да усещам болка - нито в началото, нито сега.
  Но по-голямата болка, която всъщност искам да знам кога най-сетне ще спре, се появи след една запомняща се нощ (колко необичано). Беше си ми толкова студено и самотно, имах нужда да усетя топлина и да се отпусна, забравяйки ежедневните тревоги. И след цял студен, самотен ден, най-сетне усетих топлина. Но явно отново съм се доверила прекалено много и съм очаквала някой, който е от желязо да се грижи за мен. И тогава дойде поражението и го усетих с цялата му сила. За това, че търсих повече близост се опарих. Не, направо се изгорих и то толкова много, че забравих за всички минали рани и синини, сега те бяха само част от фона. Толкова силна болка неугасваща часове наред, едвам сдържайки сълзите си успях да я изтърпя. Но тя не спря, не ме остави да забравя за нея, просто намаля, но толкова ме ограничава и контролира. Тя решева какво мога да правя и как, къде мога да ходя и за колко. Все с нея трябва да се съобразявам... Поражен е голям участък от мен, а това не минава бавно, виждам как се е превърнала част от мен в лилаво-черно петно, което само ми напомня за изминалата нощ.

Вижте ме, вижте ме!

Леле, как омръзва да гледам позьорщина на всякъде.
Ама то не беше "вижте ми парите"! "Аз съм купила на гаджето си такъв и такъв подарък" (става ясно маса кеш е отишло) и какво? после какво? купила си и? стана 100 кила ли? кажи де?. "Ох това палтенце е еди каква си марка", ама мен какво ме интересува ма торба, нали ти седи като съдраните гащи на пралеля ти Донка, ама все пак сме маркови! Шеееей, я се осъзнайте уе! "На мен ми се пие не знам си кво и не знам си къде". В превод скъп алкохол на скъпо място. С уточнението, че трябва да изпъкнем пред публиката, че ни е по възможностите да пием такиз гъзарийки на такиз местенца! Ох, V.I.P. персоните те, милинките! Нахранете ги бе, че гладни, само я повръщат таз храница. И заради таквиз кошници такива като мен трябва да се чувстват жалки? Да се чувстват не трета, ами десета класа? Тей ли? Тей, ама някой друг път. Я главата в торбата и сполай ти.
Или от рода на "вижте ми тялото"! "Аз днес тренирах това и това (но пак важно да се сподели, че е скъпо удоволствийце)много ми стегна дупето, виж ми дупето, пипни го, стегнато е, а? Хахаха!", "Сега съм на диетата на някаква известна" сега си все едно като нея ли? Да те гледам ли с респект все едно си говоря със звезда? Само кажи да знам, о велика малоумнице. И като излизаме да не забравим да се "облечем" подобаващо - с деколте до пъпа и сутиен един размер по-малък (минимум), после задълже под него поличка тип колан и вече сме много ларж. За такива същества има едно изречение - "неее, тя не е к*рва, тя не спи с всеки, само с който си хареса". Да продължавам ли?
И едно от любимите ми, да не кажа фаворитът ми - "виж ме, къде съм ходила" то бива комплекс за малоценност, че никога не си е излизал от мах'лата и най-голямо му постижение е на 2 години веднъж да иде в СТОЛИЦАТА. И вече (както всички) като отишло на бригадка детето и почнало да си прави всяко албумче с известни (не толкова впечатляващи, но все пак е важно да са ги чували хората от блока и от класа) местенца, където няма какво да се види особено, но да се изтъкнем, че гъзо път е видело да се вървим с гордо изправена глава в селото. Ах, на мама златното! Истинските постижения си личат с това, че не се изтъкват. Възхищение предизвиква един албум с 80-100 снимки от целия свят, да не са именувани от къде са, да не се набляга на "виж ме", а да е просто за споделяне на нещо от живота на съответния човек. Едно е да споделиш снимчиците във фейсбука, друго е да парадираш с тях и да се изтъкваш, че знаеш да се снимаш самичко пред Гранд каньон и може да правиш физиономии, докато не те гледат, но на фона да е нещо лъскавко, дето го няма в България. Аплодисменти! Защо не аплодирате?! Хайде, поне един ли? Никой? Е, нормално щеше да е умопомръчително някой да чете чак до това изречение и да не е съгласен с мен.
Брей, какви хора имало наоколо!

Ще остана само по парфюм!

Аааааах, усмивката му! Ах, ах, ах, неговата пленителна усмивка! Само като я видя и вече усещам топлината на устните му, усещам колко са нежни и пристрастяващи. Усещам, че целуна ли го веднъж не бих могла доброволно да спра и едва ли ще има сила, която да ме отдели от тази наслада! И в 4 часа сутрината не мога да не мисля за усмивката му, дори, знаейки, че в момента е при приятелката си и аз никога няма да усетя вкуса на нежността му. Но това не ме натъжава, просто знам за кого вечер да мечтая. За неговата усмивка! Винаги ще я позная. Тя е несравнима и уникална, приканваща и изкусителна. Толкова специфична и омайваща. А когато се е усмихнал съвсем леко, закачливо дори на снимка ме подлудява. Макар че, вече съм луда. Луда да желая невъзможното, луда да искам забраненото, луда да живея във мечтите си, луда съм по прекрасната му усмивка. Нима е единствен? Единстен и неповторим...едва ли, но нека погледна отново усмивката му. (4, 3, 2, 1) Дааа, такъв си е! Няма да изтъквам, че приятелката му е късметлийка, късмет имаме ние, Оценяващите най-красивата усмивка на света. Ние, които й се наслаждаваме, ние, които притаяваме дъх щом погледнем съвършените му устни. Как всяко тяхно крайче ме приканва магнетично и ме омагьосва само щом погледна неговата усмивка. Усмивка, усмивка, усмивка, усмивка! Усмихвам се само докато пиша и мисля за нея! Как ме хипнотизира и как щом го видя поглеждам първо ангелските му устни и бързо отмествам оглед, надявайки се да не е забелязал разтапящия ми се поглед. Как подчертава очите му, как те кара да се изгубих във времето, да забравиш къде си, с кого си, в кой век се случва това. Защото няма значение. Няма значение дали рицари в този момент се бият за мен, дали дракон иска да ме изпепели, дали някой прокопава тунел до мен, дали има експлозия или порой. Нищо не би ме накарало да помръдна отделяйки се от усмивка му. В този момент, тя ме държи на Земята и ме кара да се чувствам сякаш летя сред звездите. Ахххххх, усмивка му!