За моето момче

Липсваш ми...
Легнах си след уморителният ден, след топъл душ и чаша чай. Изгасих светлините, въздъхнах дълбоко, сгуших се в завивките и си затворих очите. Въртях се наляво, после на дясно, но така и не можех да заспя. Почнах да си мисля, колко хубаво щеше да е, сега да лежа в моето легло в Трявна. Черньо да спи до мен и да чувам щурците през прозореца. Ех, колко ми липсва това. Липсва ми и мирисът на планината, липсва ми и свежестта на слъчневото утро. Липсва ми любовта, с която ме обгръщаха всички и ми липсва тук някой да обичам. Липсват ми приятелите ми. Дори пратих нощен смс на моята Марина. А как ми липсваш ти...представа нямаш. Липсваш ми, както ми липсва нежното докосване на морските вълни рано сутрин. Липсваш ми, както ми липсва среднощните разходки в гората. Липсваш ми като топлината на горещия пясък през лятото. Липсваш ми...

Не всеки би разбрал какво усещам аз в момента. Но би ме разбрало, дърво през зимата, сънуващо и мечтаещо за листата си, така както аз сънувам и мечтая да съм с теб. Така както на една снежинка й липсва студа през пролетта и на една прашинка й липсва жегата преди дъжда, така ми липсваш и на мен. Не ми липсва толкова това, което имахме, липсваш ми ТИ и това, което можем да имаме сега...Знам, че трябва да съм търпелива и че сега нещата са сложни не заради теб и мен, а заради обстоятелствата...знам. Но защо, въпреки това не мога да заспя? Липсват ми целувките ти, липсват ми ласките ти и моментите, в които ми показваш, твоите открития за мен. Когато ми описваш мен през твоите очи, така че аз самата мога да се влюбя в себе си. Ти ми даваш толкова силна подкрепа в трудни моменти, достатъчна, за да ме успокои, но не прекалена, за да се задълбочавам в проблемите ми. Казваш ми, че моите проблеми са твои...трябваше да видиш лицето ми, когато прочетох това. Всичко е толкова идеално сега, като в приказка. Само че принца е отишъл на север, а принцесата на запад. Трябва само да се върнат на любимата им земя. Няма дракони и заклинания в нашата приказка, има го само страхът да не би всичко да е прекрасно като в книга, но прекалено хубаво за реалността. Да не би просто за мечтая това, което искам, а не за това, което виждам. Страхувам се и да не оплескам всичко...нещо доста характерно за мен...ако имаше някои меч да убие този страх или кутия, в която да се затвори за 100 години...за да мога да заспя спокойно, защото мамка му, вече е 3 през нощта. Имам нужда да заспя, имам нужда са се успокоя, вярвам, че ти ще ми помогнеш да се преборя със страха и ще бъда само твоя. Искам да напиша нещо с осем букви, но първо искам да те прегърна и да ти го кажа!

Поема за Винкела

Винке-ле, Минке-ле
за тебе ще напиша аз,
п0емичка в тоз късен час!

О, божке туй поема е за мене, в туй късно време!

Щ0м усети нек0й тв0йта твърд0ст пада сгромолен,
признавайки си, че е п0трошен!
О, (ел)Винкеле!
Ак0 нек0й не иска миньор да е,
не храна, а винкел ще яде!
Всеки иска теб в ръце да вземе
и да изчеластри цел0 племе!
Мислем си п0 цела н0щ
за т0з всесилен винкел
и за нег0вата сила, чар и м0щ!
Вафла "винкел" как сърцет0 ми събужда,
а след втората дори почва и да ме възужда!
Ак0 нек0й си напразн0 "г0лф" и "винкел" сп0мене
винкел в голфо ще г0 0тнесе!
В хубаво и лошо време,
винкела не спи, не дреме,
т0й 0глежда се сърдит,
че да'н 0стане некой непребит!
Твойто ве-образн0 тял0
п0к0сява щял0 и нещяло!
Палец, палец, показалец, кутре
....безименен ч0век с винкел бе хал0сан 0т едн0 млад0 пернишн0 мутре!

Неволи по време на подписка (против проучване и добив на шистов газ чрез фракинг в България)

Колко сме тъпи хората...

Колко сте тъпи хората...

Колко са тъпи хората...

Всички хора са тъпи...почти всички

- Не, не, бързам

- Не, не, ЕГН не давам

- Не, не, не ме интересува

- Не, не, нямам мнение

- Не, не, по новините не говорят, че е опасно

- Не, не

- Не, не, знам, че е опасно, но моят глас нищо не означава

- Не, не, това е глас в пустиня

- Не, не, никой няма да ви чуе

- Да, чела съм в нета, къде да се подпиша, да, запозната съм, това е ужасно! Успех! (чак не можех да повярвам)

- Да, ще кажа и на мъжа ми да дойде (брей, това не е истина)

- Ми добре

- А, така ли

- Дооообре

- Ооо здрасти бе, ко прайш, е добре айде ще се подпиша, щом е важно за теб

- Ама сигурна ли си, че е така, добре

- А, аз вече се подписах в музея 

И точно накрая за десерт, трябваше да ми скапят настроението :( Отивайки в кафенето отсреща да си оставим табелки, масичка, стол за следващия път и да върна шишетата, които крепяха табелките ни....един дебел чичка с жълти мустаци се провикна през всички в кафенето

- Колко ви плащат бе?

- Нищо.

- А да бе, цял ден биете дайрето на тоя студ, ти на мен ще ми викаш, че не ти плащат, кажи колко ти плащат ма (селянина в него проговори).

- Нищо.

И излязох, но за съжаление, не прибрахте целия инвентар на веднъж и трябваше пак да се върна.

- Вий ку сте прутив да маай ти от тука яснол тий, знаеш ли, че руснаците продават по 480, а тоз ще го взимаме за 80 (чудно от къде го знае), как шъ си прутив добива ма?!

- Ние сме против начина на добив, не против добива.

- А ти ни знайш за кво си против!

- Знам.

- Знаш ти, маай са от тука и си взимай партакешите, дан ги изфърля аз!

Как може да има такива хора не знам, как може да са толкова слепи, толко тъпи, толкова алчни, такива коне с капаци?! Как за бога?! Как?! И как може аз да съм толкова тъпа да му се връзвам?! Да не би да ми е първата подписка това...ами не е, да не бе това да е първото място, където съм пред хора, ами не е...на моменти съм абсолютна пелка...
Как може толкова да мисля за това, а не да се сещам и да се смея колко беше забавно, как едни момчета, дойдоха да правят разни номерца със ски, за да сме по-атрактивни

 как още две другарчета стояха с мен и -16 се чувстваше като -1 с тях :)

 Как нахранихме всички кученца и котенца около нас, как ги глезихме и се снимахме с тях...

а снимки ... оооо какви снимки се направиха, толкова забавно беше, но те не са за публичното пространство :D Доста приятно беше, преди да вдигнем чаршията бях доволна от деня :)
Дано само на барманката, която съдейства, не отнесе нещо заради нас :( заради мен..., дано и масичката и столът са там...не, че това е най-тежкото, с което съм се сблъсквала. Много гонени природозащитниците...но съм убедена, че все още нищо не съм видяла...Damn! Да ми се невиди екологичната шматка - да не ме интересуваше нищо и да продавах наркотици...колко по-лесно щеше да бъде всичко. Но все пак не бих си променила възгледите, не знам на какво се дължи дали на факта, че съм израстнала сред природата и я обичам или просто мазохизмът в мен е взел предел :D Каквото и да е...продължавам напред!

People = Shit
И все пак знам, че ще забравя лошото и само хубавите спомени ще останат :)

А вий, вий сте идиоти!

Отдавна искам да напиша нещо за шистовия газ. Толкова неща ми минаха през ума - за това как станах съпричастна към инициативата, за това как минаха протестите и за какво ли още не. Може и да ги напиша, но не днес. Днес бях вдъхновена и вдъхновението ми се казва Уорлик (направо не заслужава главна буква!).
Чета аз публикацията за  Обратен завой за шистовия газ , как някакви хора с неизвестни имена, но много "ум" в главата решили да ни спъват ОТНОВО! Но това не е основното, щом почнах да чета мненията на хората забелязах коментар с линк... този линк  http://neverojatno.wordpress.com/2012/01/06/uorlik/ Прочетох написаното и просто ми прикипя. До тук с равния тон!
Как ще пише такива работи бе!!!!! Мазни се 11 абзаца и с последните два уби коня с домат! Тва си е чиста заплаха, по-зле е от Бойко с "не ме дразнете да не подпишем на инат", направо не мога да намеря думита, с която искам да опиша какво представлява тоя в очите ми!!!!!!!!! И к'во шистовия газ манна небесна?! Т'ва ли е?! Ще ни изцели, всички ще сме фрашкани с пари, понеже е 100% сигурено, че тези пари от добива ще стигнат до нас данакоплатците, обикновените граждани или каквито се водим вече и аз не знам, всички ще сме щастливи, ама много чак като надрусани, ще летим с птички и ще пеем песни от usa, а природата, е айде сега все ще оцелее нещо, ако е тва да казва, аз лично отивам с лопата да копая! И кво излиза, че България е под наше робство - протестиращите?!!??! Смятай не знаех, че съм част от толкова могъща група! Аз съм поробител на собствената си държава, мани държавата на собствената си страна?! ТАКА ЛИ?????? Оуууууууууу много ме вбеси! И с това изречение "Дори и да изчезнете като нация, поради демографски срив, не трябва да се отчайвате." Ти луд ли си?! Ще ме изучавали в университети за бога, ЧЕСТНО ЛИ? Добре, ама искам специално моето име да пише! "Елвина - тя беше българка, от удар с тухла по главата получи психични отклонения и почна да защитава природата и да иска да спре ДОБИВА НА ШИСТОВ ГАЗ?!!? но все пак добрите сили от usa решиха да се борят с нея...." Чудно как ще продължи тази лекция. Май да питам Уорлик...явно той тук е компетентния.
А вий, вий, които не разграничавате истините, лъжите, вий, които не знаете, че е пълно с алчни мижитурки, които си гонят интереса, вий, които не преценявате кое тежи повече природата или парите, вий сте идиоти!

Щурчо :)

Имало едно време... всъщност не, не е подходящо това за начало.

Ще ви разкажа едно съвременна приказка. Съвременна не по разсъждения, а по действие. Развива се в наши дни, дори в тези дни.

Когато отидох да нахраня за вечеря и последното от кучетата ми, видях, че в двора му е влязло друго непознато куче. Май съм го виждала да се разхожда по улиците и преди...или се бъркам. Реших да му дам малко храна и на него, кой го знае от кога не е хапвало. Но непознато сладурче побегна толкова бързо и уплашено, че чак аз се стреснах. Какво ли си е мислил? "И тя ли ще ме бие? И тя ли ще ме мъчи? И тя ли ще ме замеря? И тя ли ще ме бие? И тя ли ще ме бие? И тя ли ще ме бие?" А дворът е доста голям, кучето обикаляше с надежда да намери дупка да избяга и да се спаси от мен. Няма да как знае намеренията ми. Не знаех какво да направя. Ако тръгна след него ще му изкарам акъла. Ако го оставя да избяга спокойно ще остане гладно....за пореден ден! От далеч си личеше, че ребрата му се четат, виждах как е навело уплашено глава и с подвита опашка търсеше изход. Тогава реших да му оставя храна и да се отдалеча, а то да се успокои и да я изяде. Направих го, но кучето изобщо не я забеляза, продължаваше в ужас да обикаля около оградата, макар че бях на повече от 20 метра от него.

Следващите ни срещи бяха подобни, аз излизам от вкъщи, то ме вижда и побягва. Горкото, толкова жестокост е видяло. Такова държание не сочи до нищо по-различно. Взех да се чудя изгонен ли е, затирен ли е или просто отново някои цигани са довели куче и са го пуснали на самоиздръжка. Каквато и да беше историята му, не беше щеастлива. Един ден отново излязох с храна за кучетата ми и го видях на пътя, то пак побягна панически, но аз започнах да му говоря нежно, за да не се плаши. Бях го правила и друг път, явно ме помнеше. Спря се и ме гледаше.  Аз съвсем леко се наведох и оставих храна за него, после тръгнах и като се отдалечих се обърнах и видях, че я яде. Бях толкова щастлива! Това беше първата стъпка към сближаването ни. Така минаха още няколко дни - аз му оставях храна, отдалечавах се, то си хапваше. След това взех да го намирам да ме чака. И така лека полека нещата вървяха добре. Преди два дни, сутринта хапва точно до мен, а вечерта ми позволи да го погаля. Постоянно обикаля с мен и като се зарадва много почва да издава звуци като щурче, затова го кръстих и така Щурчо :) 

Миличкият Щурчо, такова е съкровище иска ми се да го прибера, но вече няма къде, дворовете ми се пукат по шефовете от прибрани бездомни душички. Затова го храня колкото мога като се видим на пътя. Но в моя краен квартал хората не са особено предразположени към нови бездомни кучета...замерят ги с камъни, гонят ги, а бабките само си перят тоягите и им крещят. Щурчо започна да лае някои от тях...Притеснявам се силни, защото в квартала ми има ловджии, който не веднъж са злоупотребявали с невинни животни. И някои от "хората" все нещо им пречи, сутрин се сърдят на себе си, следобед на целия свят! Последният случай, когато гръмна квартала за ново бездомно куче дойдоха от екоравновесие и го прибраха, едвам спасих малките й, повечето раздадох, едно така и не намери другаде дом, затова остана при мен, но майката я упоиха и захвърлиха в буса като ненужен чувал. Разбира се аз се грижих за нея и я обичах, беше добро куче, дори не лаеше, но все на някого е пречило....със сълзи на очите пиша в минало време. Взеха го в изолатора в Габрово и когато отидох да го прибера казаха, че трябва да се кастрира да дойда след няколко дни....но операцията била неуспешна...

Днес видях, че Щурчо има следи от каишка по вратлето си...някога е имал дом, заслужава да има къщурка, където да се сгуша, да има паничка с храна, която винаги може да потърси като огладнее, заслужава да бъде обичан и да се грижат за него! Той дава всичката си любов! Много е искрен и чистосърдечен, все още е малко уплашен, но когато усети добрите хора се успокоява :)

Искам някой да ми помогне да допиша историята на Щурчо с щастливо продължение! Нека намерим дом на едно добро сърце с най-милия поглед на света. 

Може би едно от най-маловажните неща е че прилича на ловджийско куче, не съм много запозната с  всички породи, но поне има някаква връзка с чистокръвно ловдийско куче. Все пак трябваше да го спомена.

Да помогнем на Щурчо за щастливото продължение на историята му!