А вий, вий сте идиоти!

Отдавна искам да напиша нещо за шистовия газ. Толкова неща ми минаха през ума - за това как станах съпричастна към инициативата, за това как минаха протестите и за какво ли още не. Може и да ги напиша, но не днес. Днес бях вдъхновена и вдъхновението ми се казва Уорлик (направо не заслужава главна буква!).
Чета аз публикацията за  Обратен завой за шистовия газ , как някакви хора с неизвестни имена, но много "ум" в главата решили да ни спъват ОТНОВО! Но това не е основното, щом почнах да чета мненията на хората забелязах коментар с линк... този линк  http://neverojatno.wordpress.com/2012/01/06/uorlik/ Прочетох написаното и просто ми прикипя. До тук с равния тон!
Как ще пише такива работи бе!!!!! Мазни се 11 абзаца и с последните два уби коня с домат! Тва си е чиста заплаха, по-зле е от Бойко с "не ме дразнете да не подпишем на инат", направо не мога да намеря думита, с която искам да опиша какво представлява тоя в очите ми!!!!!!!!! И к'во шистовия газ манна небесна?! Т'ва ли е?! Ще ни изцели, всички ще сме фрашкани с пари, понеже е 100% сигурено, че тези пари от добива ще стигнат до нас данакоплатците, обикновените граждани или каквито се водим вече и аз не знам, всички ще сме щастливи, ама много чак като надрусани, ще летим с птички и ще пеем песни от usa, а природата, е айде сега все ще оцелее нещо, ако е тва да казва, аз лично отивам с лопата да копая! И кво излиза, че България е под наше робство - протестиращите?!!??! Смятай не знаех, че съм част от толкова могъща група! Аз съм поробител на собствената си държава, мани държавата на собствената си страна?! ТАКА ЛИ?????? Оуууууууууу много ме вбеси! И с това изречение "Дори и да изчезнете като нация, поради демографски срив, не трябва да се отчайвате." Ти луд ли си?! Ще ме изучавали в университети за бога, ЧЕСТНО ЛИ? Добре, ама искам специално моето име да пише! "Елвина - тя беше българка, от удар с тухла по главата получи психични отклонения и почна да защитава природата и да иска да спре ДОБИВА НА ШИСТОВ ГАЗ?!!? но все пак добрите сили от usa решиха да се борят с нея...." Чудно как ще продължи тази лекция. Май да питам Уорлик...явно той тук е компетентния.
А вий, вий, които не разграничавате истините, лъжите, вий, които не знаете, че е пълно с алчни мижитурки, които си гонят интереса, вий, които не преценявате кое тежи повече природата или парите, вий сте идиоти!

Щурчо :)

Имало едно време... всъщност не, не е подходящо това за начало.

Ще ви разкажа едно съвременна приказка. Съвременна не по разсъждения, а по действие. Развива се в наши дни, дори в тези дни.

Когато отидох да нахраня за вечеря и последното от кучетата ми, видях, че в двора му е влязло друго непознато куче. Май съм го виждала да се разхожда по улиците и преди...или се бъркам. Реших да му дам малко храна и на него, кой го знае от кога не е хапвало. Но непознато сладурче побегна толкова бързо и уплашено, че чак аз се стреснах. Какво ли си е мислил? "И тя ли ще ме бие? И тя ли ще ме мъчи? И тя ли ще ме замеря? И тя ли ще ме бие? И тя ли ще ме бие? И тя ли ще ме бие?" А дворът е доста голям, кучето обикаляше с надежда да намери дупка да избяга и да се спаси от мен. Няма да как знае намеренията ми. Не знаех какво да направя. Ако тръгна след него ще му изкарам акъла. Ако го оставя да избяга спокойно ще остане гладно....за пореден ден! От далеч си личеше, че ребрата му се четат, виждах как е навело уплашено глава и с подвита опашка търсеше изход. Тогава реших да му оставя храна и да се отдалеча, а то да се успокои и да я изяде. Направих го, но кучето изобщо не я забеляза, продължаваше в ужас да обикаля около оградата, макар че бях на повече от 20 метра от него.

Следващите ни срещи бяха подобни, аз излизам от вкъщи, то ме вижда и побягва. Горкото, толкова жестокост е видяло. Такова държание не сочи до нищо по-различно. Взех да се чудя изгонен ли е, затирен ли е или просто отново някои цигани са довели куче и са го пуснали на самоиздръжка. Каквато и да беше историята му, не беше щеастлива. Един ден отново излязох с храна за кучетата ми и го видях на пътя, то пак побягна панически, но аз започнах да му говоря нежно, за да не се плаши. Бях го правила и друг път, явно ме помнеше. Спря се и ме гледаше.  Аз съвсем леко се наведох и оставих храна за него, после тръгнах и като се отдалечих се обърнах и видях, че я яде. Бях толкова щастлива! Това беше първата стъпка към сближаването ни. Така минаха още няколко дни - аз му оставях храна, отдалечавах се, то си хапваше. След това взех да го намирам да ме чака. И така лека полека нещата вървяха добре. Преди два дни, сутринта хапва точно до мен, а вечерта ми позволи да го погаля. Постоянно обикаля с мен и като се зарадва много почва да издава звуци като щурче, затова го кръстих и така Щурчо :) 

Миличкият Щурчо, такова е съкровище иска ми се да го прибера, но вече няма къде, дворовете ми се пукат по шефовете от прибрани бездомни душички. Затова го храня колкото мога като се видим на пътя. Но в моя краен квартал хората не са особено предразположени към нови бездомни кучета...замерят ги с камъни, гонят ги, а бабките само си перят тоягите и им крещят. Щурчо започна да лае някои от тях...Притеснявам се силни, защото в квартала ми има ловджии, който не веднъж са злоупотребявали с невинни животни. И някои от "хората" все нещо им пречи, сутрин се сърдят на себе си, следобед на целия свят! Последният случай, когато гръмна квартала за ново бездомно куче дойдоха от екоравновесие и го прибраха, едвам спасих малките й, повечето раздадох, едно така и не намери другаде дом, затова остана при мен, но майката я упоиха и захвърлиха в буса като ненужен чувал. Разбира се аз се грижих за нея и я обичах, беше добро куче, дори не лаеше, но все на някого е пречило....със сълзи на очите пиша в минало време. Взеха го в изолатора в Габрово и когато отидох да го прибера казаха, че трябва да се кастрира да дойда след няколко дни....но операцията била неуспешна...

Днес видях, че Щурчо има следи от каишка по вратлето си...някога е имал дом, заслужава да има къщурка, където да се сгуша, да има паничка с храна, която винаги може да потърси като огладнее, заслужава да бъде обичан и да се грижат за него! Той дава всичката си любов! Много е искрен и чистосърдечен, все още е малко уплашен, но когато усети добрите хора се успокоява :)

Искам някой да ми помогне да допиша историята на Щурчо с щастливо продължение! Нека намерим дом на едно добро сърце с най-милия поглед на света. 

Може би едно от най-маловажните неща е че прилича на ловджийско куче, не съм много запозната с  всички породи, но поне има някаква връзка с чистокръвно ловдийско куче. Все пак трябваше да го спомена.

Да помогнем на Щурчо за щастливото продължение на историята му!