Няколко излишни думи за любовта

    От толкова индивидуални характери няма как да има едно правилно поведение спрямо всички. Или трябва да поставиш себе си на първо място, или някой друг или като мен като пълна глупачка, да се опиташ да угодиш на всички без да нараниш никого. След повече от 24 години пълни проучвания и експерименти по темата стигнах до извода, че ...няма как. Не можеш да отвърнеш на чувствата на всички положивелно и едновременно, не можеш да търсиш нещо от някого, който не иска да ти даде нищо. Какво остава може би единствено неангажиращ секс? Да, ама не! И това не става... мисля, че няма нужда да уточнявам защо. Просто е - когато имаш нужда от подкрепа, а нямаш някого, на когото да разчиташ си казваш "Майната му, имам приятели", но когато и приятелите не могат да ти помогнат или не искат или си имат по-големи техни проблеми или по каквато и да е друга причина не намериш упора никъде си казваш друго "Мамка му, нямам си никого".  Колкото и да ми се иска да напиша още хиляди думи по въпроса мисля да спра до тук. Прекалените оплаквания и търсене на душевни отдушници трудно могат да оправят положението, най-много да те вкарат в една леко небрежна депресия. А от нея кой ли има нужда.

   И да, наясно съм, че Кремито и Паньо вероятно ще прочетат това и ще ми се чудят как така съм толкова откровенна така публично, но понякога ти се иска да поговориш с някого за тези неща, а като няма с кого, трябва да се изкара някъде.

Твърде много трупове

♪ ♫ ♬Хубава си, моя Горо ♪ ♫ ♬

14 март 2013г. със сигурност ще влезе като черен ден за историята на Трявна.

Нещо, което не ме сме очаквали, защото сме в планина, в котловина, а не в Калофорния. Как можеш да се подготвиш за това?! Една приятелка дори ми каза, че ламарините хвърчели като вълшебни килимчета. Колко покриви са опустощени, колко прозорци, мазилки, спирки, табели, билбордове... Стихията беше силна. Силна и могъща и сякаш баба Марта се показа чак сега и се разфуча, за да си навакса за всички топли дни до сега. Жалкото е, че най-силен удар понесе самата природа.

ул. Георги Бенковски

тук живя Сара-Сали до преди няколко дни, добре, че по време на бурята не баха там с бебетата й (I част и II част)

 Всичко друго е възобновимо, но не и животът. Човешки живот в Трявна не беше отнет, но за сметка на това загинаха хиляди красиви дървета.

          Недвусмислено

Дали те имат чувства и душа,  дори няма да отварям темата. Но знам за себе си, че гледката ме разтърси до основи.

Толкова ми беше тъжно, толкова сълзи изплаках, дори отказвам да го приема, както би било когато губиш близък или приятел... Гората, особено тази гора беше мой близък и верен приятел. Беше толкова красива за дълги или кратки разходки, за пикници, за ски. Толкова горски ягодки и къпини съм събирала от там, толкова силно се усеща от там аромата на синчец и теменужки. Прохладна сянка през лятото, свежа красива зеленина през пролетта, есенен мириз бор след дъжд и прекрасен шедьовър на природата през зимата. Толкова незабравими истории имам от там.

Бих прегърнала всяко дърво, за да усети цялата гора, че я обичам...но вече няма да имам тази възможност.

Каптажа на Кисийска мера, успяхте ли да го намерите?

 Днес дори взех мазохистичното решение да я обиколя. Но нямаше и след от пътеки, нямаше никакъв ориентир, такава голота. Не съм мислила, че ще има такъв ден, когато ще трябва да прекося гората, ходейки по стволовете и върховете на дърветата, прекрасните красиви, невинни жертви на този ураган.

Кисийския път

Един де. Една буря. Една разруха. Един тъжен край. И хиляди, хиляди, може би десетки хиляди трупове...

пътят за Черновръх

Думите са излишни...

Можеш да усетиш цялата им мъка...

И те плачат

А отсреща Балкана, който ми зеленееше целогодишно и всякакви малко горички тук-таме...няма ги вече...просто няма ги.
Разбрах и за центъра, че там 2 големи прекрасни дървета насила да отсечени, just in case. Който както иска да ме убеждава, аз това не мога да го приема - ти да преживееш толкова тежка буря, такъв ураган и да си един от малкото оцелели, да си се борил, да си се задържал, да си победил силната стихия....и да те УБИЯТ насила.

Това е един от най-черните дни, които не съм могла и да си представя...Не мога да се отърся от гледката, не мога да приема, че е реалност... Просто е ужасно. И тъжно... Много тъжно... За един ден горите, в които съм прекарала щастливото си детство бяха изкоренени...За един ден детството ми беше изкоренено... Чувствам, че съм загубила част от себе си. Тази част от мен, която винаги ще ходи на разходка там, в моята гора, където се отърсвам от всички тежки и напрегнати неща от деня.

Ето още кадри от гробищния парк и центъра

♪ ♫ ♬"Храстът казал на дървото..."♪ ♫ ♬

Сара, която не се дава! / Sarah, who don't give up!

   Ето какъв беше планът за действие от вчера - живот и здраве утре я водим в София, там ще й се направи рентгенова снимка и ще й се назначи лечение и ако е необходима операция, от там я поема Ваня Костова, която е част от НПО Помощ за животинки в беда, през цялото време ще бъде с бебетата си.
   Така и стана.
   Закарахме я и въпреки изтощителният 4 часов път тя беше спокойна, защото край нея щъкаха бебките й.

След това ни посрещна Ваня пред ЦВК и в клиниката ни прие д-р Василев, който я прегледа

 и й назначи рентгенова снимка. За жалост резултатите не бяха добри. Каза ни, че тазът с счупен и долните прешлени са изцяло прекъснати, т.е. няма надежда Сара да тича както преди. Също така тежко последствие е, че няма да може да се изхожда самостоятелно. Необходима й е помощ от човек. 

НО това не слага край на животът й, в момента тя се стабилизира и е под грижите на Ваня и малките й са покрай нея, за да й дават сили.

 Сара има шанс да бъде щастливо куче! Има и то голям. Ще се укрепне и ще има нови сили, ще бъде приведена в нормален вид и ще търси нов добър, любящ и търпелив стопанин за нея и двете й женски бебета. Сигурна съм, че дори и в това състояние могат да се намерят стопани, който да й дадат по-щастлив живот дори и от досегащния й! Сара има желание за живот, колкото и да е трудно за нея тя не се предава, а с помощта на добри хора, които ми помогнаха успяхме да избегнем смертта й. Всички, които сме съпричастни със съдбата на Сара й стискаме палци и се моли да им ащастливо бъдеще! Някъде там има някой, който се нуждае от нея, нека го открием!

Today /11 march 2013/
I and Ivan took Sarah from Tryavna to Sofia and despite grueling four hours time she was quiet, because her puppies was with her. And then we met with Vania Kostova and we go together in the vet clinic.
Doctor Vasilev examined her and took Sarah to the x-ray.
But the results wasn't good. Her back bone was broken and she'll be not able to walk with her back legs anymore...also Sarah can't be able to pee and pooping by her self, someone have to help her for that every day.
BUT this is not the end of her life! Sarah can be happy even after that. Now she is with her puppies and with Vania. She'll care about Sarah and her babies now, because Sarah have to be stable and with good health and to be ready for her new owners. WE STILL LOOKING FOR THEM!