А е толкова по-лесно с животните

Да мислиш и да вярваш, че можеш да променяш човешки животи...колко приятно и наивно чувство или поне до момента на разочарование. А е толкова по-лесно с животните. Те просто ти се доверяват безрезервно и имаш свободата и радостта да ги правиш по-щастливи. Да виждаш как пред очите ти животът им става все по-добър и да знаеш, че това е заради твоята намеса. Може би прекалено божествено усещане, което те кара да си мислиш, че и с хората може да се процедира така. Жалко, жалко, че не гледам реалистично на тези неща. Все си мисля, че съм с житейската мисия да направя света по-добър, но явно не мога да покрия целия спектър, ще помагам на животните и цялата природа, а хората ще забравя, ще помагам единствено, ако ме помолят. А после всички ще ме хулят как се грижа за кучета, а на хората майната им. Но за мен е просто и логично да бъдеш добър и да направиш нещо, когато забелязваш нещо от страни, което дори самият човек не може да види. Не е ли така? Бъркам се прекалено много в чуждите животи? Ами тогава да спра да помага на стари хора, които носят тежки чанти, а? Но всички ще ревнат в хор - "ако беше някоя мастия щеше да направи нещо". Или да спра да отстъпвам мястото си във влака, да спра да оставям по левче на улични музиканти. Да казвам благодаря, не от благодарност, а от етикет и по същата причина да пожелавам добро утро и приятен ден. Когато някой падне на земята да не си го слагам на душата, а да си гледам по пътя като кон с капаци, които сама съм си сложила. Когато приятелка е тъжна да й кажа "Не се съсипвай, стегни се, като се оправиш ми се обади да излезем да пием по една бира". Когато съм права в караница да не преглъщам егото си и да се извиня само, за да сме в добри отношения, а да се цупя или да изтрия този човек от живота си. Да продължавам ли? Когато някой иска да отиде на море да не предлагам апартамента си, а да кажа - ами приятно изкарване. Когато някой е гладен да не му давам храна, а да му кажа "Карай, все едно си на диета". Когато някой е тежко болен да не му давам кураж и надежда, а да стоя на страна от грозната гледка. Самотните хора нека тънат в самота, това, че само аз го забелязвам е нищо повече от лоша карма. А е толкова по-лесно с животните Лесни са за разбиране и ти се доверяват. Обичам ги, обичам безрезервната им любов и позитивната енергия, в която можеш да се удавиш. Винаги като съм гледала двойки, които са заедно от 10 години как се обичат като току-що запознали се, все съм си мислила, че и при мен ще е така - любовта ще е вечна и взаимна и саможертвена, такава гореща и горяща, като стихия, която заличава всичко, за да се открои над сивия фон, като диво, свободно немирно животно, обичащо свободата си! Ех, мечти нереални, защо все сте ми в главата. Явно времената, в които живеем е късно за романтика.

А е толкова по-лесно с животните...