Best friends forever

   Толкова много ми липсваш....от сега усещам, че ще съчетавам редовете с букви с редове от сълзи...Но така е, като съм без теб. Ето вече със сълзи на очи си мисля хилядите неща, които сме правили заедно, който сме споделяли и как можем с часове да говорим за мой идиотски, маловажен проблем, само за да знаеш накрая, че със сигурност съм го преодоляла...Животът ми без теб не е пълен, липсвам ми едно парче от сърцето. Колко радост и щастие са минали през нас, когато сме били заедно, колко откачени лудории, били те в дискотеки или по палмите. С никого не мога да говоря, както с теб...и ето сега имам нужда от теб, а теб те няма, ти си там с твоите проблеми, за които съм сигурна, че искаш да говориш с мен и да минат пак тези въпросни наши часове. Да изчезне останалият свят и да си кажем пак "За бога, колко 82-та минаха докато си говорим на тази спирка". Липсват ми тези наши разговори. Сега определено имам нужда от такъв, затова ти пращам среднощен смс, само за да ти кажа, че те обичам. Ти го знаеш, нали? Никога не се съмнявай в това. Като си спомня как взаимно сме се разведрявали в тъжни моменти - първо много алкохол (много като за мен, ти си бик) и после дискотека до светло, да ме изпратиш до вкъщи и да чакаме таксито ти или 82...но в такива случаи първото дошло. Как закъсняваме за някъде, за да заспи кучето, което е тръгнало след нас, за да не се тревожа какво ще стане с него. Как сме излизали в 1 през нощта, само защото някой ме е подлудил....а сега като ме подлудяват...какво да правя? Не знам наистина. Мислих си какво съм правила преди в такива ситуации, но нищо не мога да се сетя, ти заличи всички лоши спомени от времето преди да се срещнем и да ми кажеш да съкращавам Граница на производствените възможности - ГПВ, защото ще го използваме често. Ами като ходихме в чалга дискотека, защото исках да видя волейболистите....леле много Ерик Клептън се слушаше преди това, помниш ли :) Помниш разбира се, нали имаш памет на слон....моят слон. Толкова неща се преобърнаха от тези наши неразделни години, преобърнаха се и до началото на това лято тенденцията вечно беше наопаки. Тогава чак от няколко години си спомних какво е щастие. Но различно от нашето заедно...да ми се обадиш, докато чакаш рейса, да си говорим безсмислици и глупости един час, защото ми е скучно сама да чистя шкафовете. Имам нужда от твоето рамо - да поплача, когато имам нужда (сега), да се облегна, когато съм изморена (сега) и да поспя, когато вече нямам сили (както сега). Но не само имам нужда и от устата ти, със гласните струни, целия комплект, само ти знаеш как най-добре да ме успокоиш, винаги знаеш какво да кажеш, как може да ме познаваш толкова добре? Следващият път като се видим ще откъсна тези въпросни части от теб, на мен са ми крайно необходими, все пак ползва ги толкова години, стига себичност...сподели ;) Всичко, което напиша ще е малко, ще имам нужда от дни да ти кажа всичко, което искам. Мога да говоря 24/7 с теб. Знаеш си ме :) В крайна сметка какво написах, нищо не написах, но трябваше да напиша нещо, на моите несвързани мисли им трябва време, за да се разберат от публиката....но за мен е важно ти да ме разбереш, дано прочетеш това, защото искам да ти кажа, че for me, it isn't over!  Прости ми за закърнялото ми от скования ВИНС творческо изразване и едно несвързано, нелогично, мое си чао за сега, но не за дълго надявам се.