събота, 25 октомври 2014 г.

Един прекрасен снежен ден

Има едно момиче....с блог. Това момиче отдавна си мислеше как го беше позабравила, все едно нямаше какво да изрази от себе си...все едно, но изобщо не беше така.
Тази нощ се събуди, защото кучетата й се разлаеха, стана да ги усмири и видя, че е започнало да вали сняг, каза си  "Аргггггххх, след няколко часа трябва да излизам да се мокря уффффф." Но приятелят й вечерта я беше обсипал с обещания как ще стане с нея и ще правят всичко заедно цяяял ден, къде щели да ходят, как щял да й помага да се грижи за кученцата и котенцата й и други прекрасни обещания, която тя се радваше да чуе. И когато алармата звънна...на нея не й се ставаше...ами как ли, с онази мокротия на вън, какво я чакаше само, нейният приятел също не изяви желание за ставане, каза поне още 20-30 минутки ,а и тя сънуваше как си е намерила нова работа и някакъв секси пичага я сваля, реши да подремне за още 5 минути...хем да види какво ще стане с въпросния колега... и така 5 пъти. След половин час спиране на алармата, реши да се надигне. Опита се да събуди и поспаливото си гадже, но той помоли за още 20-30 минути....а това й беше болезнено познато. Започна да го моли, да го уговаря, да му се цупи и какво ли още не, но той я отряза тотално...горката, беше изгубила цели 30 секунди. Облече всичко, което успя - около 3-4 блузи, шал, шапка, ръкавици, чорапи, терлици, гети, взе едно яке, можещо да побере Любо Ганев и излезе да посрещтне ужасното..........оооооооооооо прекрасно предизвикателство на снежния нежен ден! Още преди да си помисли колко е гадно, тя разбра, усети колко е прекрасен този сняг, разскача се из двора като хлапе, ама скачаше като на батут, усмивката й цъфна като след половин литър манагуа и взе направената снощи храна за кучетата си, щом им видя сладките игриви муцунки и снежни гръбчета им се зарадва още повече, нахрани ги (тези, който бяха в този двор), нагушка ги или по-скоро намачка ги и с усмивка тръгна да търси греблото да изчисти снега от двора, а като не го намери се хвана с лопата...покажи на тия хора, как го мяташ тоя сняг, леле колко забавно беше, искаше да мине по всички къщи и да каже на всички какви са загубеняци да стоят вътре. Всички щяха да се състезават кой първи ще напише във фейсбука си "Честит първи сняг", а тя бързаше първа да му се наслади. Леле колко въодушевена беше, имаше толкова много енергия и то след толкова малко сън. Счупеният й крак, вероятно я болеше в този студ, но тя изобщо не го отрази, явно и на него му е писнало да хленчи и след малко сам се отказа. Осъзна, че не й трябва мъж да й върши тежката работа, тя сама си се справяше зашеметяващо, после малко се сепна да не си изгуби женствеността и да стане мъжкарана, но се успокои като взе решение за хелоуин да се премени като мръсница. Реши да направи нов опит да събуди boyfriend-a си, за да споделят радостта, но след като той отказа да стане, дори и когато тя му сложи сняг в пазвата....се замисли, че май си има girlfriend,  но й беше все тая, ами този сняяяяяяяяяяг. Побърза да обуе, така или иначе големите й зимни ботуши и да хваща баира...буквално, нагоре по баира бяха останалите й животинки, както и много дръвчета, които чакаха да ги отръска от снега, той беше мокър, а си валеше хич да не е. Това беше още по-голям купон - дум с дългия кол, дум снега върху главата й...леле само като си помислеше толкова бързаше да тръгне. Планът беше ясен - хранене на животни, мачкане на животни, тръскане на дръвчета и накрая юпииии снежна разходка с градинските й кучета, после с Бъдни и накрая с първите нахранени герои, имаше ангажимент...да ходи да преподава английски, но...определено ще бъде отложен, едва ли някой можеше да я примами да пренебрегне планът й за щастие. Само как щеше да се измори и сигурно няколко пъти попребие...тя си е такава, нищо й няма. Но просто енергията в нея щеше да се взриви, ако не я изразходи, реши да отдели 10-15 минути да пише малко в блога си и вече треперейки от нетърпение тръгна, реши да довърши по-късно, когато се чувства прекрасно разглобена и иска да си полегне. Тръгна с онази гигантска усмивка на срещата си с прекрасния тихо-сипещ се първи сняг, който не галеше бузките й, защото си беше облякла гащеризона.

........


Снегът беше толкова бял, че чак на места синееше, малкото останали дървета в гората имаха красиви бели калпачета, невероятна природа! Преспите вече бяха над коляното й, а по пътя към градината никой не беше минавал. Тя пусна всички кучета да тичат спокойно без да се притеснява, че някой ще се появи, а те като почнаха да дивеят, да се заравят в преспите, да бягат и да се завръщат, докато тя чистеше дръвчетата забили клони в снега, все още с онази щастлива усмивка с вече леко посинели устни. Останалата енергия беше изразходена в игри с кучетата, снегът продължаваше за вали, а щастието ставаше все по-голямо. Кученцата бяха подсушени и настанени в къщичките си. По път към вкъщи й липсваха само ските. Като се прибра разходи и дивя с останалите кученца, и мокра, ама подгизнала до кости, реши да си направи 2 часа почивка, и да продължи деня в същия дух, докато стане прекалено тъмно. Прекрасна умора, от кога само я очакваше...



неделя, 11 май 2014 г.

И те заслужават щастие

Пет прекрасни кученца търсиха новите си стопани.

Малката Текила


Глезанчо Джони


Джак, обичащия прегръдки


Добричката Марина


Плезла Сузи


За един ден се намериха кандидати за Джак, Джони и Текила. Но за жалост и тримата се отказаха. Отново продължихме с търсенето. За радост някои от тях грабнаха сърцата на хората.

Джак отиде да живее на Къпиновския манастир при чичо Петър....

....с който очевидно се харесаха.

Но за жалост като му се обадих след една седмица да питам как е момчето, той ми съобщи, че някакви цигани го били откраднали, защото били ловджии, а Джак е с мама гонче... 

Сладичката ми Марина отиде при това момче на село близо до Трявна, където ще е пусната да тичка по двора, момчето ме зарадва, че е свикнала бързо с обстановката и е щастлива там.

Дребчото Сузи реших да остава в голямото ни кучешко и котешко семейство.




Любов и щастие в нов дом търсят все още Джони и Текила на 4 месеца са, имат ваксини, паспорти, редовно обезпаразитявани, свикнали са да се возят в кола, сега са около 10кг, ще станат около 20, късокосмести, разбират се перфектно с други кучета, котета и хора, даряват страпно много любов, само търсят кого да обичкат и те да бъдат щастливи и обичани. Моля ви, помогнете ми да им намерим дом.
И те заслужават щастие!


Семейството ни е голямо сега сме с 16 кученца и  7 котета, 1 зайче, 1 костенурка, 11 кокошчици, 2 кошера с пчелички.
Бих задържала всички, ако имах възможност да ги гледам. Но успявам да заделям единствено пари за храна и лекарства. Събирам пари за кастрации като продавам бижута https://www.facebook.com/charliehandmadepolymerclayjewellery?fref=ts , но все още се възстановявам от тежко счупване на крака и не мога да ги разхождам, от всичките 16 спешно искам да задомя Джони и Текила, понеже още са малки, от останалите 12 търся дом на 5, но те вече са на по една година, за тях ще направя нова статия, само да успеят тези красиви дечица да грабнат нечие сърце <3
Ако някой проявява интерес може да се обади на телефон 0899 51 36 24, или фейсбук https://www.facebook.com/elvina.pencheva. Кученцата са в Трявна, но могат да бъдат транспортирани до всеки един град.