Тази нощ се събуди, защото кучетата й се разлаеха, стана да ги усмири и видя, че е започнало да вали сняг, каза си "Аргггггххх, след няколко часа трябва да излизам да се мокря уффффф." Но приятелят й вечерта я беше обсипал с обещания как ще стане с нея и ще правят всичко заедно цяяял ден, къде щели да ходят, как щял да й помага да се грижи за кученцата и котенцата й и други прекрасни обещания, която тя се радваше да чуе. И когато алармата звънна...на нея не й се ставаше...ами как ли, с онази мокротия на вън, какво я чакаше само, нейният приятел също не изяви желание за ставане, каза поне още 20-30 минутки ,а и тя сънуваше как си е намерила нова работа и някакъв секси пичага я сваля, реши да подремне за още 5 минути...хем да види какво ще стане с въпросния колега... и така 5 пъти. След половин час спиране на алармата, реши да се надигне. Опита се да събуди и поспаливото си гадже, но той помоли за още 20-30 минути....а това й беше болезнено познато. Започна да го моли, да го уговаря, да му се цупи и какво ли още не, но той я отряза тотално...горката, беше изгубила цели 30 секунди. Облече всичко, което успя - около 3-4 блузи, шал, шапка, ръкавици, чорапи, терлици, гети, взе едно яке, можещо да побере Любо Ганев и излезе да посрещтне ужасното..........оооооооооооо прекрасно предизвикателство на снежния нежен ден! Още преди да си помисли колко е гадно, тя разбра, усети колко е прекрасен този сняг, разскача се из двора като хлапе, ама скачаше като на батут, усмивката й цъфна като след половин литър манагуа и взе направената снощи храна за кучетата си, щом им видя сладките игриви муцунки и снежни гръбчета им се зарадва още повече, нахрани ги (тези, който бяха в този двор), нагушка ги или по-скоро намачка ги и с усмивка тръгна да търси греблото да изчисти снега от двора, а като не го намери се хвана с лопата...покажи на тия хора, как го мяташ тоя сняг, леле колко забавно беше, искаше да мине по всички къщи и да каже на всички какви са загубеняци да стоят вътре. Всички щяха да се състезават кой първи ще напише във фейсбука си "Честит първи сняг", а тя бързаше първа да му се наслади. Леле колко въодушевена беше, имаше толкова много енергия и то след толкова малко сън. Счупеният й крак, вероятно я болеше в този студ, но тя изобщо не го отрази, явно и на него му е писнало да хленчи и след малко сам се отказа. Осъзна, че не й трябва мъж да й върши тежката работа, тя сама си се справяше зашеметяващо, после малко се сепна да не си изгуби женствеността и да стане мъжкарана, но се успокои като взе решение за хелоуин да се премени като мръсница. Реши да направи нов опит да събуди boyfriend-a си, за да споделят радостта, но след като той отказа да стане, дори и когато тя му сложи сняг в пазвата....се замисли, че май си има girlfriend, но й беше все тая, ами този сняяяяяяяяяяг. Побърза да обуе, така или иначе големите й зимни ботуши и да хваща баира...буквално, нагоре по баира бяха останалите й животинки, както и много дръвчета, които чакаха да ги отръска от снега, той беше мокър, а си валеше хич да не е. Това беше още по-голям купон - дум с дългия кол, дум снега върху главата й...леле само като си помислеше толкова бързаше да тръгне. Планът беше ясен - хранене на животни, мачкане на животни, тръскане на дръвчета и накрая юпииии снежна разходка с градинските й кучета, после с Бъдни и накрая с първите нахранени герои, имаше ангажимент...да ходи да преподава английски, но...определено ще бъде отложен, едва ли някой можеше да я примами да пренебрегне планът й за щастие. Само как щеше да се измори и сигурно няколко пъти попребие...тя си е такава, нищо й няма. Но просто енергията в нея щеше да се взриви, ако не я изразходи, реши да отдели 10-15 минути да пише малко в блога си и вече треперейки от нетърпение тръгна, реши да довърши по-късно, когато се чувства прекрасно разглобена и иска да си полегне. Тръгна с онази гигантска усмивка на срещата си с прекрасния тихо-сипещ се първи сняг, който не галеше бузките й, защото си беше облякла гащеризона.
........
