Едно куче

Този път ще бъда кратка.
Толкова съм възмутена, че ако трябва да изразя цялото си, ама цялото си възмущение статията ще заприлича на роман.
От години се опитвам с мир и любов да променя хорските предразсъдъци за това колко били опасни кучетата. Но вече искам да нашамаря някого. И все пак след тежка въздишка реших отново да кажа - кучетата не са опасни, ако знаете как да общувате с тях, просто е, всеки може да го постигне и почти на всеки ще влезе от полза. С омраза и насилие нищо не се печели. Може би трябва да напиша една статия за всяка ситуация с куче какво е препоръчително да се прави, но това друг път.
Скоро бях добавена в групата с абстрактно фалшиво име "Предизвикателството да гледаш дете в община Трявна" или нещо подобно. Аз не съм майка, но като държат да съм там приех. И какво се оказа....ето тук идва развръзката, читателю, групата само описва колко били опасни кучетата, снимки и измишльотини кое кого нахапало. Откъде знам, че са измишльоти ли? Защото всичко е по схема за убиването на животинките... от години. Незаконна, замесени са институции, които ако спомена, ще ми бъде отрязан достъпа до тях.
И съответната страница се поддържа или от замесени или от манипулирани, но да снимаш спокойно и едва ли не усмихнато куче и да пишеш после колко е опасно и кого пред теб е нахапало е най-малкото несериозно. Защо за бога, очевидецо, не снима докато кучето хапеше, как всички набедени за агресивни кучета нямат нито една озъбена снимка? Мистерия, нали? Направо загадка!
Ето един конкретен случай за един "звяр", за когото ме предупредиха многократно. Това куче лае всеки минувач, хвърля се по вратата, а бе страшна рал'та ка'ам ти, много е опасно, не минавай по тротоара край него, плаши и децата (винаги трябва да са намесени и деца, за стане моралът драматичен) и все от този род. Реших наистина да не безпокоя животинката, защото много дворни кучета са дразнени от външни "лица" и почват наистина да се дразнят от всеки, а бе едно голямо дразнене се получава общо взето. Но точно там си чаках винаги таксито след работа...и така ден след ден, след ден, след ден. Аз чакам, кучето ме залайва, като му писне и се оттегля, а аз все му говорих спокойно и миличко, след няколко пъти му дадох да подуши ръката ми, после почнах да го галя по лапите като ги подпре на вратата, докато накрая не се сприятелихме. Сега дори и месец да не мина от там пак ме познава като мина край него. Но все още като кажа къде работя ме предупреждават за "опасното куче".

Вече сме приятели, но винаги следя настроението му, като се появи друг човек, обикновено залайва, дръпвам си ръката, докато отмине.

И после повтаряме същата процедура "Спокойно миличко", давам му да ми подуши ръката и пак почваме да се галим.

Можеш да общуваш с всяко куче, но за всяко отделно отношението е индивидуално.

И единствените охапвания да са от този сорт, безобидни и по време на игри.

Защото в душата на всяко куче е заложено да обича <3

Нов пост на стената

Всички във фейсбук споделят различни картинки и снимки, придружени от някоя мисъл. На мен, обаче ми се прииска да запомня някои от тях, толкова ме впечатляваха. Но запаметявайки ги на лаптопа си, просто заемаха място в някоя папка. А имаше такива, които си заслужават да се препрочитат всеки ден. Мисли, ценни за живота, които трябва да си набие човек в главата. И понеже аз винаги съм била с мислене "out of the box" реших, че мястото им е на стените в стаята ми. И така от дълго време взимам химикала и увековечавам (до следващото боядисване) нещо, което си заслужава да ми попадне пред погледа всеки ден.

Но днес попаднах на нещо доста странно.

Привлече вниманието ми, като нещо, което не се казва обикновено. Реших, обаче да не "поствам" на стената си това. Че на какво щеше да ме научи, как щеше да ми помогне. Но ме накара да се замисля, няколко пъти днес. Първо разсъждавах от гледна точна на потърпевша - ами да, те някои дори не разбират, че съм пренебрегнала себе си заради тях, камо ли благодарности да очаквам. И какво сега да спра да пренебрегвам себе си ли? Може би...но си знаех, че това влиза в листата - "Неща, който ТРЯБВА да направя, за да оцелявам, но все още не съм достатъчно хладнокръвна кучка, за да го направя." После ми просветна и реших да погледна по-далеч от носа си и че трябваше да се замисля за хората, които са пренебрегвали себе си заради мен. И поне веднъж да опровергая тази изпълнена със смисъл мисъл. Затова, ....искам да БЛАГОДАРЯ! Ще благодаря лично на всички, за които знам, че са го правили.

Благодаря и на всички, които са го направили, дори и без да съм разбрала, за тях е тази статия...да знаят, че им благодаря, независимо кога и за какво и колко им е коствало това!