четвъртък, 9 април 2015 г.

Нов пост на стената

Всички във фейсбук споделят различни картинки и снимки, придружени от някоя мисъл. На мен, обаче ми се прииска да запомня някои от тях, толкова ме впечатляваха. Но запаметявайки ги на лаптопа си, просто заемаха място в някоя папка. А имаше такива, които си заслужават да се препрочитат всеки ден. Мисли, ценни за живота, които трябва да си набие човек в главата. И понеже аз винаги съм била с мислене "out of the box" реших, че мястото им е на стените в стаята ми. И така от дълго време взимам химикала и увековечавам (до следващото боядисване) нещо, което си заслужава да ми попадне пред погледа всеки ден.
Но днес попаднах на нещо доста странно.

Привлече вниманието ми, като нещо, което не се казва обикновено. Реших, обаче да не "поствам" на стената си това. Че на какво щеше да ме научи, как щеше да ми помогне. Но ме накара да се замисля, няколко пъти днес. Първо разсъждавах от гледна точна на потърпевша - ами да, те някои дори не разбират, че съм пренебрегнала себе си заради тях, камо ли благодарности да очаквам. И какво сега да спра да пренебрегвам себе си ли? Може би...но си знаех, че това влиза в листата - "Неща, който ТРЯБВА да направя, за да оцелявам, но все още не съм достатъчно хладнокръвна кучка, за да го направя." После ми просветна и реших да погледна по-далеч от носа си и че трябваше да се замисля за хората, които са пренебрегвали себе си заради мен. И поне веднъж да опровергая тази изпълнена със смисъл мисъл. Затова, ....искам да БЛАГОДАРЯ! Ще благодаря лично на всички, за които знам, че са го правили.
Благодаря и на всички, които са го направили, дори и без да съм разбрала, за тях е тази статия...да знаят, че им благодаря, независимо кога и за какво и колко им е коствало това!