Твърде много трупове

♪ ♫ ♬Хубава си, моя Горо ♪ ♫ ♬

14 март 2013г. със сигурност ще влезе като черен ден за историята на Трявна.

Нещо, което не ме сме очаквали, защото сме в планина, в котловина, а не в Калофорния. Как можеш да се подготвиш за това?! Една приятелка дори ми каза, че ламарините хвърчели като вълшебни килимчета. Колко покриви са опустощени, колко прозорци, мазилки, спирки, табели, билбордове... Стихията беше силна. Силна и могъща и сякаш баба Марта се показа чак сега и се разфуча, за да си навакса за всички топли дни до сега. Жалкото е, че най-силен удар понесе самата природа.

ул. Георги Бенковски

тук живя Сара-Сали до преди няколко дни, добре, че по време на бурята не баха там с бебетата й (I част и II част)

 Всичко друго е възобновимо, но не и животът. Човешки живот в Трявна не беше отнет, но за сметка на това загинаха хиляди красиви дървета.

          Недвусмислено

Дали те имат чувства и душа,  дори няма да отварям темата. Но знам за себе си, че гледката ме разтърси до основи.

Толкова ми беше тъжно, толкова сълзи изплаках, дори отказвам да го приема, както би било когато губиш близък или приятел... Гората, особено тази гора беше мой близък и верен приятел. Беше толкова красива за дълги или кратки разходки, за пикници, за ски. Толкова горски ягодки и къпини съм събирала от там, толкова силно се усеща от там аромата на синчец и теменужки. Прохладна сянка през лятото, свежа красива зеленина през пролетта, есенен мириз бор след дъжд и прекрасен шедьовър на природата през зимата. Толкова незабравими истории имам от там.

Бих прегърнала всяко дърво, за да усети цялата гора, че я обичам...но вече няма да имам тази възможност.

Каптажа на Кисийска мера, успяхте ли да го намерите?

 Днес дори взех мазохистичното решение да я обиколя. Но нямаше и след от пътеки, нямаше никакъв ориентир, такава голота. Не съм мислила, че ще има такъв ден, когато ще трябва да прекося гората, ходейки по стволовете и върховете на дърветата, прекрасните красиви, невинни жертви на този ураган.

Кисийския път

Един де. Една буря. Една разруха. Един тъжен край. И хиляди, хиляди, може би десетки хиляди трупове...

пътят за Черновръх

Думите са излишни...

Можеш да усетиш цялата им мъка...

И те плачат

А отсреща Балкана, който ми зеленееше целогодишно и всякакви малко горички тук-таме...няма ги вече...просто няма ги.
Разбрах и за центъра, че там 2 големи прекрасни дървета насила да отсечени, just in case. Който както иска да ме убеждава, аз това не мога да го приема - ти да преживееш толкова тежка буря, такъв ураган и да си един от малкото оцелели, да си се борил, да си се задържал, да си победил силната стихия....и да те УБИЯТ насила.

Това е един от най-черните дни, които не съм могла и да си представя...Не мога да се отърся от гледката, не мога да приема, че е реалност... Просто е ужасно. И тъжно... Много тъжно... За един ден горите, в които съм прекарала щастливото си детство бяха изкоренени...За един ден детството ми беше изкоренено... Чувствам, че съм загубила част от себе си. Тази част от мен, която винаги ще ходи на разходка там, в моята гора, където се отърсвам от всички тежки и напрегнати неща от деня.

Ето още кадри от гробищния парк и центъра

♪ ♫ ♬"Храстът казал на дървото..."♪ ♫ ♬

Сара, която не се дава! / Sarah, who don't give up!

   Ето какъв беше планът за действие от вчера - живот и здраве утре я водим в София, там ще й се направи рентгенова снимка и ще й се назначи лечение и ако е необходима операция, от там я поема Ваня Костова, която е част от НПО Помощ за животинки в беда, през цялото време ще бъде с бебетата си.
   Така и стана.
   Закарахме я и въпреки изтощителният 4 часов път тя беше спокойна, защото край нея щъкаха бебките й.

След това ни посрещна Ваня пред ЦВК и в клиниката ни прие д-р Василев, който я прегледа

 и й назначи рентгенова снимка. За жалост резултатите не бяха добри. Каза ни, че тазът с счупен и долните прешлени са изцяло прекъснати, т.е. няма надежда Сара да тича както преди. Също така тежко последствие е, че няма да може да се изхожда самостоятелно. Необходима й е помощ от човек. 

НО това не слага край на животът й, в момента тя се стабилизира и е под грижите на Ваня и малките й са покрай нея, за да й дават сили.

 Сара има шанс да бъде щастливо куче! Има и то голям. Ще се укрепне и ще има нови сили, ще бъде приведена в нормален вид и ще търси нов добър, любящ и търпелив стопанин за нея и двете й женски бебета. Сигурна съм, че дори и в това състояние могат да се намерят стопани, който да й дадат по-щастлив живот дори и от досегащния й! Сара има желание за живот, колкото и да е трудно за нея тя не се предава, а с помощта на добри хора, които ми помогнаха успяхме да избегнем смертта й. Всички, които сме съпричастни със съдбата на Сара й стискаме палци и се моли да им ащастливо бъдеще! Някъде там има някой, който се нуждае от нея, нека го открием!

Today /11 march 2013/
I and Ivan took Sarah from Tryavna to Sofia and despite grueling four hours time she was quiet, because her puppies was with her. And then we met with Vania Kostova and we go together in the vet clinic.
Doctor Vasilev examined her and took Sarah to the x-ray.
But the results wasn't good. Her back bone was broken and she'll be not able to walk with her back legs anymore...also Sarah can't be able to pee and pooping by her self, someone have to help her for that every day.
BUT this is not the end of her life! Sarah can be happy even after that. Now she is with her puppies and with Vania. She'll care about Sarah and her babies now, because Sarah have to be stable and with good health and to be ready for her new owners. WE STILL LOOKING FOR THEM!

Просто Сара / Just Sarah

Колко е несправедлив животът, нали? В един момент играеш с някого на пътя, след секунда те блъска шофьор и те прализира за цял живот. Ужасно е, когато се случи на когото и да е, дали на човек или животно. Едно невнимателно шофиране може да съсипе живот, иначе изпълнен със свобода.
Този Осми март изобщо не беше празничен да мен. Още сутринта в 11 часа, един шофьор мина през малка болонка, отмина я и продължи. Този човек е от някое от Тревненските села, кара бял Нисан комби с Габровска регистрация. Той разнася мляко из Трявна, гледа животни, но явно не му пука особено, ако мине с гумите си върху някое. Дори едно момче го видя по-късно през деня и отишъл при него да му каже как може да постъпва така, идва, гази и си заминава. А той с цялата си наглост се оплакал, че от удъра млякото му се било разляло. Що за коравосърдечност?!?

А кученцето...кученцето си живееше неговият живот спокойно, макар да не беше от най-обгрижваните. Казва се Сара, малка рошава болонка, на 4 годинки е и има две малки бебенца. На никого не пречеше, никой не се е оплаквал от нея. Стопаните й нямаха време да се грижат добре за нея, явно защото скоро станаха родители. Малко позабравена, но все пак щастлива, докато не мина през нея кола и не й счупи гръбнака. Гледката как иска да избяга, пищейки от болка и страх, а задните й крака буквално се влачеха след нея беше потресаваща. Кучето не е мое, но нямаше как да го подмина. Казах на собствениците да намерят кола, аз ще поема разходите при ветеринаря. Което се оказа доста трудна задача. В крайна сметка едно добро семейство ни помогнаха, въпреки че дори не ме познават. Светла и Иван, винаги ще съм им благодарна! Отидохме до Габрово при д-р Михов. Преслуша й дробовете и сърцето - бяха добре. Направи й ехограф, всички вътрешни органи бяха добре. Сложи й няколко инжекции и ни даде болкоуспокояващо за 4 дни. Цялото й коремче беше ожулено и като се прибрахме го намазах с йодасепт. Трябваше да е отделена от двете й бебчета, за да си почине малко, но сутринта като отидох да й дам болкоуспокояващото видях, че се е влачила 20 метра през кал и камъни по баира, за да стигне до бебетата си. Тя ги храни, колкото и да е болезнено за нея, но самата Сара не е яла от преди инцидента. Горкичкото кученце...

В крайна сметка - ще живее, но никога няма да може да движи двете си задни крачета отново.

Необходима й е среда, където ще може да бъде обгрижвана и да получи нужното внимание, след като е в това състояние. Моля ви, помогнете й, кученцето е прекрасно. Заслужава да живее, там където е сега няма да оцелее. Всеки може да бъде на нейното място по нашите улици и беззакония. Сара заслужава шанс!

Който има възможност да окаже финансова подкрепа за транспорт и лечение, може да изпрати средства на тази сметка

BG86UBBS80021083530420

BIC: UBBS BGSF

Elvina Rumenova Misheva

Life is just not fear, right?
You are playing, having fun on the street and in a second you are hit by car and you'll be paralyzed for the rest of your life. It's just horrible, no matter if it's a man or an animal. Just a careless driver can ruin someone's life full of freedom.
This happened on the 8-th of March. Around 11 a..m. a car hit this bolonka dog and just passed like nothing happened. The dog 's name is Sarah and it's 4 years old now .It's a small furry and friendly dog and a mommy of two cute babies. Her owners actually didn't have enought time to take care for her but still it was a happy dog until this accident.
To be there while the dog was yelling from the fear and the pain was one of the moust staggering things I've seen. Although it's not my dog I just could't let it. I've asked the owners just to find a car and I'll will pay for her treatment. I would like to thank Svetla and Ivan who helped me to transport to dog to Gabrovo. I will never forget what they've done without even knowing me. In Gbarovo Dr. Mihov examined it and luckily after ultrasound it turned out that all internal organs were fine. The doctor put Sarah some shots and gave us a painkiller for four days. It whole belly was grazed so when we got back home I've put some anticeptic.I had to separated Sarah from her two babies to rest a bit, but next morning when I went to give her a painkiller I saw that poor dog had dragged 20 meters through mud and rocks down the hill to get to their babies. Sarah feeds them, no matter how painful is for her.

After all - Sarah will live, but probably will never be able to move it's hind legs again. .
Now the dog needs environment, where someone will truly care for it and give enough attention that an animal being in this state needs.
It deserves to live but where it is now probably it will not survive.Please if someone could help this wonderful dog have happy life again. Sarah deserves a chance!

If someone can help with money, this is my bank account number BG86UBBS80021083530420

BIC: UBBS BGSF

Elvina Rumenova Misheva

Thank you!

За моето момче

Липсваш ми...
Легнах си след уморителният ден, след топъл душ и чаша чай. Изгасих светлините, въздъхнах дълбоко, сгуших се в завивките и си затворих очите. Въртях се наляво, после на дясно, но така и не можех да заспя. Почнах да си мисля, колко хубаво щеше да е, сега да лежа в моето легло в Трявна. Черньо да спи до мен и да чувам щурците през прозореца. Ех, колко ми липсва това. Липсва ми и мирисът на планината, липсва ми и свежестта на слъчневото утро. Липсва ми любовта, с която ме обгръщаха всички и ми липсва тук някой да обичам. Липсват ми приятелите ми. Дори пратих нощен смс на моята Марина. А как ми липсваш ти...представа нямаш. Липсваш ми, както ми липсва нежното докосване на морските вълни рано сутрин. Липсваш ми, както ми липсва среднощните разходки в гората. Липсваш ми като топлината на горещия пясък през лятото. Липсваш ми...

Не всеки би разбрал какво усещам аз в момента. Но би ме разбрало, дърво през зимата, сънуващо и мечтаещо за листата си, така както аз сънувам и мечтая да съм с теб. Така както на една снежинка й липсва студа през пролетта и на една прашинка й липсва жегата преди дъжда, така ми липсваш и на мен. Не ми липсва толкова това, което имахме, липсваш ми ТИ и това, което можем да имаме сега...Знам, че трябва да съм търпелива и че сега нещата са сложни не заради теб и мен, а заради обстоятелствата...знам. Но защо, въпреки това не мога да заспя? Липсват ми целувките ти, липсват ми ласките ти и моментите, в които ми показваш, твоите открития за мен. Когато ми описваш мен през твоите очи, така че аз самата мога да се влюбя в себе си. Ти ми даваш толкова силна подкрепа в трудни моменти, достатъчна, за да ме успокои, но не прекалена, за да се задълбочавам в проблемите ми. Казваш ми, че моите проблеми са твои...трябваше да видиш лицето ми, когато прочетох това. Всичко е толкова идеално сега, като в приказка. Само че принца е отишъл на север, а принцесата на запад. Трябва само да се върнат на любимата им земя. Няма дракони и заклинания в нашата приказка, има го само страхът да не би всичко да е прекрасно като в книга, но прекалено хубаво за реалността. Да не би просто за мечтая това, което искам, а не за това, което виждам. Страхувам се и да не оплескам всичко...нещо доста характерно за мен...ако имаше някои меч да убие този страх или кутия, в която да се затвори за 100 години...за да мога да заспя спокойно, защото мамка му, вече е 3 през нощта. Имам нужда да заспя, имам нужда са се успокоя, вярвам, че ти ще ми помогнеш да се преборя със страха и ще бъда само твоя. Искам да напиша нещо с осем букви, но първо искам да те прегърна и да ти го кажа!

Поема за Винкела

Винке-ле, Минке-ле
за тебе ще напиша аз,
п0емичка в тоз късен час!

О, божке туй поема е за мене, в туй късно време!

Щ0м усети нек0й тв0йта твърд0ст пада сгромолен,
признавайки си, че е п0трошен!
О, (ел)Винкеле!
Ак0 нек0й не иска миньор да е,
не храна, а винкел ще яде!
Всеки иска теб в ръце да вземе
и да изчеластри цел0 племе!
Мислем си п0 цела н0щ
за т0з всесилен винкел
и за нег0вата сила, чар и м0щ!
Вафла "винкел" как сърцет0 ми събужда,
а след втората дори почва и да ме възужда!
Ак0 нек0й си напразн0 "г0лф" и "винкел" сп0мене
винкел в голфо ще г0 0тнесе!
В хубаво и лошо време,
винкела не спи, не дреме,
т0й 0глежда се сърдит,
че да'н 0стане некой непребит!
Твойто ве-образн0 тял0
п0к0сява щял0 и нещяло!
Палец, палец, показалец, кутре
....безименен ч0век с винкел бе хал0сан 0т едн0 млад0 пернишн0 мутре!

Неволи по време на подписка (против проучване и добив на шистов газ чрез фракинг в България)

Колко сме тъпи хората...

Колко сте тъпи хората...

Колко са тъпи хората...

Всички хора са тъпи...почти всички

- Не, не, бързам

- Не, не, ЕГН не давам

- Не, не, не ме интересува

- Не, не, нямам мнение

- Не, не, по новините не говорят, че е опасно

- Не, не

- Не, не, знам, че е опасно, но моят глас нищо не означава

- Не, не, това е глас в пустиня

- Не, не, никой няма да ви чуе

- Да, чела съм в нета, къде да се подпиша, да, запозната съм, това е ужасно! Успех! (чак не можех да повярвам)

- Да, ще кажа и на мъжа ми да дойде (брей, това не е истина)

- Ми добре

- А, така ли

- Дооообре

- Ооо здрасти бе, ко прайш, е добре айде ще се подпиша, щом е важно за теб

- Ама сигурна ли си, че е така, добре

- А, аз вече се подписах в музея 

И точно накрая за десерт, трябваше да ми скапят настроението :( Отивайки в кафенето отсреща да си оставим табелки, масичка, стол за следващия път и да върна шишетата, които крепяха табелките ни....един дебел чичка с жълти мустаци се провикна през всички в кафенето

- Колко ви плащат бе?

- Нищо.

- А да бе, цял ден биете дайрето на тоя студ, ти на мен ще ми викаш, че не ти плащат, кажи колко ти плащат ма (селянина в него проговори).

- Нищо.

И излязох, но за съжаление, не прибрахте целия инвентар на веднъж и трябваше пак да се върна.

- Вий ку сте прутив да маай ти от тука яснол тий, знаеш ли, че руснаците продават по 480, а тоз ще го взимаме за 80 (чудно от къде го знае), как шъ си прутив добива ма?!

- Ние сме против начина на добив, не против добива.

- А ти ни знайш за кво си против!

- Знам.

- Знаш ти, маай са от тука и си взимай партакешите, дан ги изфърля аз!

Как може да има такива хора не знам, как може да са толкова слепи, толко тъпи, толкова алчни, такива коне с капаци?! Как за бога?! Как?! И как може аз да съм толкова тъпа да му се връзвам?! Да не би да ми е първата подписка това...ами не е, да не бе това да е първото място, където съм пред хора, ами не е...на моменти съм абсолютна пелка...
Как може толкова да мисля за това, а не да се сещам и да се смея колко беше забавно, как едни момчета, дойдоха да правят разни номерца със ски, за да сме по-атрактивни

 как още две другарчета стояха с мен и -16 се чувстваше като -1 с тях :)

 Как нахранихме всички кученца и котенца около нас, как ги глезихме и се снимахме с тях...

а снимки ... оооо какви снимки се направиха, толкова забавно беше, но те не са за публичното пространство :D Доста приятно беше, преди да вдигнем чаршията бях доволна от деня :)
Дано само на барманката, която съдейства, не отнесе нещо заради нас :( заради мен..., дано и масичката и столът са там...не, че това е най-тежкото, с което съм се сблъсквала. Много гонени природозащитниците...но съм убедена, че все още нищо не съм видяла...Damn! Да ми се невиди екологичната шматка - да не ме интересуваше нищо и да продавах наркотици...колко по-лесно щеше да бъде всичко. Но все пак не бих си променила възгледите, не знам на какво се дължи дали на факта, че съм израстнала сред природата и я обичам или просто мазохизмът в мен е взел предел :D Каквото и да е...продължавам напред!

People = Shit
И все пак знам, че ще забравя лошото и само хубавите спомени ще останат :)