31. декември 2011г.

Днес е денят, в който много хора ще си направят равносметка за изминалите месеци.
Днес е денят, в който ще бъдат направени хиляди обещания, които няма да бъдат изпълнени.
Днес е денят, в който мнозина ги обвзема носталгия за страхотната 2011г.
Днес е денят, в който още повече хора си отдъхват, че тази трудна година приключва.
Днес е денят, в който ще се роди последното бебе за 2011г.
Днес е денят, в който ще се изпият промишлени количества алкохол и никой няма да ни съди за това.
Днес е денят, в който ще има фойерверки навсякъде.
Днес е денят, в който хората гледат мълчаливо последните секунди преди края му.
Днес е денят, в който в 12 вечерта, всеки ще крещят, ще се целуват и прегръщат.
Днес е един прекрасен ден!
Нека запомним хубавите моменти от 2011г., да сме й благодарни, че я има и че ни е помогнала да оцелеем.
Нека да забравим всеки лош спомен от измилите 12 месеца и да не допускаме да оставят трайни следи в нас!
Нека се обичаме, прощаваме и вярваме в доброто!
Нека!
Но най-вече, нека си изкараме страхотно!
Да бъде незабравим празник, за който внуците ни ще разказват на техните внуци!
Дайте всичко от себе си, празнувайте като за поледно, но не заради глупавите Маи, а защото така ще разтоварим всичко, което ни се е натрупало през годината!
Пожелавам на себе си и на всички да повярваме, че можем да променим света към по-добро и да открива радост в най-малкото стръкче зелена тревичка, в песента на всяка птичка и в УсМивката на всички, които обичаме!
Нека 2012г. бъде по-успешна, по-щастлива и по-благодатна за България! Всичко това зависи само от самите нас!
Наздравевевей!

"Bunraku"

 "Bunraku"! При този филм определено е отишъл половината бюджет за LSD! Но филмът е як, определено си струва. Първите 10-20 мин си мислех "Този филм или е гениален или супер тъп". Докато гледах си мислих и двете в отделните моменти, но определено след края мога да кажа, че това е уникален филм. Гласът на Mike Patton определено има въздействие върху цялостното възприятие. И наистина нещата са доста добре регулирани. Нито има сладникави моменти, нито гнусарски сцени и в момента,  в който ти щукне мисълта да "смениш канала" се появява нещо, което не ти позволява и от там вече те завладява. И най-важното поне за мен - не знам края на филма още щом чуя заглавието му. Имаше тръпка и интрига. Josh Hartnett игра много добре, чак учуди света ми. Очаквах да оплеска работите, но явно съм го подценила, страшно игра пича, заслужава адмирации. Не е типичен филм, който би ме впечатлил, затова съм още по-впечатлена! И нека за финал се върнем отново към допринесеното от Mike Patton. Освен убийствения глас през филма ме накара да изгледам финалните надписи до край, заради песента, с която завършва. Но стига вече обяснения ето я и нея

Филмът е особен, не би бил оценен от всеки, но от сега казвам на тези, които го гледат и харесат, че ги поздравявам!

Да му подам ръка и лош за мене час

Колкото и да се е вкиснал човек, една добра новина, един мил жест, нещо на пръв поглед незначително, поднесено в точния момент би могло да оправи цялата каша. Както казва Цвета Зафирова - "Една лъжичка катран разваля целия мед". Но една прашинка щастие може да оправи всичко. Дали Сиска ще ми подари цветенце, когато съм се скарала с някого преди малко. Дали Марина ще ме развесели с луди изрази, когато чакам пред лекарски кабинет. Дали някое от моите косматковци ще ми покаже цялата любов на света, за да забравя, колко злоба съм видяла в хората. Дали ще покарам колелoTo, когато не ми се слиза пeшa. Дали ще видя красива гледка, която ще ме накара да се усмихна, когато всичко върви към провал. Дали ще се разплача на някой чувствен филм или песен, за да ми помогне да излея всичката мъка, събирана в мен, да ме разтовари от тежестта и да успея да заспя. Дали просто ще видя някое сладко котенце заспало в смешна поза или някое сладко кученце, което иска да се разходи с мен, след като съм била изоставена от приятелите ми. Дали някой ще ми позволи да му помогна, когато се чувствам безполезна. Без значение от ситуацията всичко може толкова простичко да се нареди. :) И просто да заспя с УсМивка и с мисълта за цветя и топлина.

Всеки има кофти дни. По-кофти е, когато са вечери!

Когато животът те подхлъзне можеш да се успокоих и да преживееш лошото със самоконтрол или можеш да направиш друго...по-лесно, по-разтоварващо, определено по-здравословно, по-освежаващо и ободряващо, по-удовлетворяващо. Казват, че има два пътя, по който човек може да поеме - лесен и правилен, не мисля, че са прави. Трябва да избереш пътят, правилен за теб и да направиш пътуването си лесно. Затова за себе си избира да направя "другото" :) Мисля да ритна този "живот" в топките, да му забия най-силният шамар в света, по-силен и от тези, който Маршал бие на Барни, да го хвана за главата и да го заблъскам в тротоара, докато го захапе, да скоча върху него с всичка сила и да му пръсна черепа. Да, това бих направила. Не съм почитателка на насилието. Това е метафорично, но действията ми биха били базирани точно на това описание. Да, може да си го върне, но тогава аз ще си го върна пак, да видим кой кого. Но може и да се откаже, знам ли. Във всеки случай няма да стоя с кръстени ръце и да се примирявам със съдбата си. И все пак...това е моят живот, обичам го, живея го, всяка сутрин се събуждам с желание за живот! Но що за гадно копеле би развалило цялата идея като вгорчи сам себе си и пак аз обирам пешкира, че животът ми се е горчив. Стига бе! Честно ли?! Да не се ядосвам, а? Да постигна вътрешен мир и да съм над нещата. За жалост ми пука. И ще си живея живота както си искам, а не както той реши. То пък един живот. В крайна сметка, аз ще знам, че ще има негативни моменти, но и той нека осъзнае, че ще се боря със зъби и нокти. Защото има за кого да живея, има за кого да се боря! За себе си! За да постигам целите си, за да помогам на тези, които да обичам, да стигна до там, където искам и мисля, че знам кой ще ме закара. Не искам да имам пречки по пътя и затова няма и да ги предизвиквам, но от сега знам, че все някой ще развали купона. Затова нека е ясно "Майната ви гнусари, ще намеря начин да се спрява с вас! И той ще бъде правилен и лесен!" Та това ми е посланието към живота, вселената, съдбата и там всеки както нарича причините да ни се случват нещата. Обичам живота, повече от всичко, но все пак аз съм с българска кръв, каквато е текла във вените на Аспарух, Крум, Симеон Велики, Левски, Ботев, Бенковски! Не се предадоха до край, няма да се предам и аз!
От мен толкова, аз отивам да си живея живота, както си искам!